Световно наследство в Чили

Световно наследство в Чили

Национален парк Рапа Нуи

Национален парк Рапа Нуи

Национален парк Рапа Нуи - снимка Wikipedia

Рапа Нуи (Rapa Nui National Park) е оригиналното име на Великденските острови, които са свидетел на уникален културен феномен. През 300г.пр.Хр. тук се установява общество с полинезийски произход, което създава силна, оригинална и въздействаща с въображението си традиция, за която са характерни монументални скулптури и архитектура, без да се наблюдава външно влияние. През периода от десети до шестнадесети век това общество изгражда светилища и издига огромни каменни фигури, познати като моаи, които създават ненадминат по внушителност културен пейзаж. Те продължават да очароват хората по целия свят.



Църкви на Чилое

Църкви на Чилое

Църкви на Чилое - снимка Wikipedia

Църквите на Чилое (Churches of Chiloé) са пример за уникални форми при църковната дървена архитектура в Латинска Америка. Те представляват традиция, чието начало е поставено от йезуитската странствуваща мисия през седемнадесети и осемнадесети век, която е продължена и обогатена от францисканците през деветнадесети век и доминира архитектурния пейзаж до днес. Тези църкви въплъщават неуловимото богатство на чилийския архипелаг и свидетелстват за успешното сливане на местната и европейската култури, цялостната интеграция на архитектурата с пейзажа и околната среда, както и духовните ценности на тези общества.


Исторически квартал на морско пристанище Валпараисо

Исторически квартал на морско пристанище Валпараисо

Исторически квартал на морско пристанище Валпараисо - снимка Wikipedia

Колониалният град Валпараисо (Historic Quarter of the Seaport City of Valparaíso) е отличен пример за развитието на градовете и архитектурата в Латинска Америка от края на деветнадесети век. С естествено, почти амфитеатрално разположение, Валпараисо се отличава и с местен градски фолклор, който е адаптиран към хълмове, осеяни с множество църковни куполи. Архитектурата му се различава от геометричното градоустройство, което е характерно за градовете, разположени в равнините. Градът е запазил добре своите интересни ранно индустриални инфраструктурни съоръжения, като например множество “асансьори”, разположени по стръмните склонове.



Селитрови обекти в Хъмбърстоун и Санта Лаура

Селитрови обекти в Хъмбърстоун и Санта Лаура

Селитрови обекти в Хъмбърстоун и Санта Лаура - снимка Wikipedia

Хъмбърстоун и Санта Лаура (Humberstone and Santa Laura Saltpeter Works) съдържат над 200 бивши обекта за селитра, където работници от Чили, Перу и Боливия са живели в производствени градове, създавайки отличителна, комунална култура на пампасите. Тази култура се проявява чрез богатия език, творческите способности, солидарността и най-вече – с тяхната пионерска борба за социална справедливост, която оказва голямо влияние върху обществената история. Разположен в отдалечени пампаси – едни от най-сухите пустини на земята, градът приютява хиляди жители, които живеят и работят в тази враждебна среда повече от 60 години – от 1880г., за да обработват най-големия депозит от селитра в света. Те произвеждат тор натриев нитрат, която да обогати селскостопанските земи в Северна и Южна Америка, както и в Европа, и да донесе просперитет на Чили. Поради уязвимостта на съоръженията и щетите от скорошно земетресение, обектът е вписан в списъка на ЮНЕСКО за застрашени културни обекти, с цел да се съберат ресурси за неговата консервация.
Развитието на индустрията за обработка на селитра е възможно благодарение на комбинацията от познания, умения, технологии и финансови инвестиции, направени от разнообразно общество от хора, които са доведени тук от цяла Южна Америка и Европа. Обработката на селитра се превръща във възможност за огромен по размери културен обмен, при който идеите са бързо приемани и прилагани.

Миньорски град Севел

Миньорски град Севел

Миньорски град Севел - снимка Wikipedia

Разположен на 2,000 метра височина в Андите, 60 км източно от Ранкагуа, и в среда с характерни екстремни температури, миньорският град Севел (Sewell Mining Town) е построен през 1905г. от компанията Браден Копър, за да приюти работниците в тепърва развиващата се като най-голямата медна мина в света: Ел Таниенте. Това е чудесен пример за работническите градове, изградени от компанията в много отдалечени части на света. Те съчетават местната работна ръка с индустриалния напредък на нацията, за да могат да бъдат експлоатирани и обработвани висококачествените природни ресурси. Градът е построен на терен, чийто наклон не позволява преминаването на моторни превозни средства покрай широките централни стълбища, които се издигат от гарата. По този маршрут градските площади с неправилна форма и декоративни дървета и растения представляват основните обществени пространства в града. Сградите по продължението на улиците са изградени от дървен материал, често боядисани в ярко зелено, жълто или синьо. В пиковите си години градът е населяван от 15,000 жители, но през 70те години на двадесети век е почти изцяло изоставен.

Posted in Чили | Tagged , , , , , , | Leave a comment

Световно наследство в Централноафриканска република

Световно наследство в Централноафриканска република

Национален парк Маново-Гоунда Св. Флорис

Национален парк Маново-Гоунда Св. Флорис

Национален парк Маново-Гоунда Св. Флорис - снимка Wikipedia

Значението на този парк (Manovo-Gounda St Floris National Park) идва от изключителното разнообразие във флората и фауната му. Неговите необятни савани са убежище на голям брой животински видове: черни носорози, слонове, гепарди, леопарди, диви кучета, червеногърди газели и бизони, а в северните водни равнини може да се наблюдава голямо разнообразие от водни птици.

Национален парк Маново-Гоунда Св. Флорис е единственият обет в ЦАР, който просъства в списъка на ЮНЕСКО за Световно културни и природно наследство.

Posted in Централноафриканска република | Tagged , , | Leave a comment

Световно наследство в Кабо Верде

Световно наследство в Кабо Верде

Сидаде Велхе, историческият център на Рибейра Гранде

В Кабо Верде има само един обект, вписан в списъка на ЮНЕСКО като част от Световното наслество, и това е историческият център на Рибейра Гранде.

Сидаде Велхе, историческият център на Рибейра Гранде

Сидаде Велхе, историческият център на Рибейра Гранде - снимка Wikipedia

Градът Рибейра Гранде, (Cidade Velha, Historic Centre of Ribeira Grande) преименуван на Сидаде Велха през осемнадесети век, е първото европейско колониално селище в тропиците. Разположен на юг от остров Сантяго, градът се отличава с оригиналния вид на улиците си и забележителните останки, включващи две църкви, кралската крепост и площада Пилори със своята богато декорирана мраморна колона от шестнадесети век.

Този град е единствената забележителност в Кабо Верде, която е под закрилата на ЮНЕСКО и е част от Световното природно и културно наследство на човечеството.

Posted in Кабо Верде | Tagged , | Leave a comment

Световно наследство в Канада

Световно наследство в Канада

Националният исторически обект Лаанси Медоуз

Националният исторически обект Лаанси Медоуз

Националният исторически обект Лаанси Медоуз - снимка Wikipedia

На остров Нюфаундленд, в края на Големия северен полуостров, се намират останките от селище на Викингите от единадесети век – Националният исторически обект Лаанси Медоуз (L’Anse aux Meadows National Historic Site) – които са доказателство за първото европейско присъствие в северна Америка. Откритите при разкопките сгради са подобни на тези в Северна Гренландия и Исландия.



Национален парк Нахани

Национален парк Нахани

Национален парк Нахани - снимка Wikipedia

Разположен по протежението на река Нахани, една от най-красивите реки в северна Америка, Национален парк Нахани (Nahanni National Park ) е съставен от дълбоки каньони и големи водопади, както и от уникални варовикови пещерни системи. Той също приютява животни от северните гори като вълците, мечките гризли и северно американските елени. Могат да се видят овце и планински козли по високите му части.





 

Провинциален парк на Динозавъра

Провинциален парк на Динозавъра

Провинциален парк на Динозавъра - снимка Wikipedia

Провинциален парк на Динозавъра (Dinosaur Provincial Park) е разположен сред изключително красив пейзаж, който чудесно допълва. Намира се на територия от необработваеми земи в сърцето на провинция Албърта. Съдържа някои от най-важните открити някога вкаменелости от “ерата на влечугите” и по- специално на около 35 вида динозаври, датиращи от преди 75 милиона години.





 

Клуане / Врангел-Св.Елиас / Заливът на ледниците / Татшеншини-Алсек

Клуане / Врангел-Св.Елиас / Заливът на ледниците / Татшеншини-Алсек

Клуане / Врангел-Св.Елиас / Заливът на ледниците / Татшеншини-Алсек - снимка Wikipedia

Тези паркове – Клуане / Врангел-Св.Елиас / Заливът на ледниците / Татшеншини-Алсек (Kluane / Wrangell-St Elias / Glacier Bay / Tatshenshini-Alsek ) са една впечатляваща съвкупност от ледници и високи върхове, от двете страни на границата между Канада (територията на Юкон и Британска Колумбия) и САЩ (Аляска). Красивият природен пейзаж е населяван от мечките гризли, северноамерикански елени и овце. Мястото съдържа най-обширните неполярни ледени полета в света.





 

Бизонско скакало разбита глава

Бизонско скакало разбита глава

Бизонско скакало разбита глава - снимка Wikipedia

В югозападна Албърта, са открити следи и останки от аборигенски лагер и гробни могили, където все още може да се види огромно количество бизонски скелети – доказателство за обичай, практикуван от аборигените из северноамериканските равнини в продължение на почти 6,000 години. Използвайки своите отлични познания по топография и за поведението на бизоните, те са убивали своята плячка, като са я преследвали до пропастта; след това труповете са нарязвани в лагера по-надолу, наречен Бизонско скакало разбита глава (Head-Smashed-In Buffalo Jump).




 

Сганг Гуей

Сганг Гуей

Сганг Гуей - снимка Wikipedia

Селото на нинстинтите (Нанс Динс) e разположено на малък остров край западния бряг по пътя за отрови Кралица Шарлот (Хайда Гуай). Останки от къщи, заедно с издълбани гробници и мемориални дървени колони , илюстрират изкуството и начина на живот на народа хайда. Сганг Гуей (SGang Gwaay) е възпоменателно за културата на хайда и техните връзки със земята и морето и предлага видим ключ към техните езикови традиции.




 

Национален парк Горски бизон

Национален парк Горски бизон

Национален парк Горски бизон - снимка Wikipedia

Разположен в равнините на северно-централния регион на Канада, Национален парк Горски бизон (Wood Buffalo National Park) (с площ от 44 807 кв. км.) е дом на най-голямата северноамериканска популация от диви бизони. Той също така е и естествена среда за гнездене на пойния жерав. Друга атракция на местността е най-голямата вътрешна речна делта в света, разположена на устието на Спокойната река и реката Атабаска.




 

Канадските Скалисти планини

Канадските Скалисти планини

Канадските Скалисти планини - снимка Wikipedia

Съседните национални паркове Банф, Джаспър Кутенай и Йохо, както и провинциалните паркове Маунт Робсън, Маунт Асинибойн и Хамбър, покрити с планински върхове, езера, ледници, водопади, каньони и варовикови пещери, формират зашеметяващ планински пейзаж – Канадските Скалисти планини (Canadian Rocky Mountain Parks). Богатата на фосили местност Бургес шейл също се намира там. Това място е добре известно със своите останки от вкаменелости на безгръбначни морски животни.





 

Историческият район на Стария Квебек

Историческият район на Стария Квебек

Историческият район на Стария Квебек - снимка Wikipedia

Квебек (Historic District of Old Québec) е основан от френския изследовател Шамплан в началото на седемнадесети век. Това е единственият северноамерикански град, който е запазил крепостните си валове заедно с голям брой бастиони, порти и отбранителни съоръжения, които все още обграждат Стария Квебек. Горният град, построен върху скалите, се запазва като религиозен и административен център със своите църкви, манастири и други паметници като Дофин Редот, Цитаделата и Шато Фронтеняк. Заедно с Долния град и неговите древни околности, той формира един градски комплекс, който е сред най-добрите примери за укрепен колониален град.




 

Национален парк Грос Морне

Национален парк Грос Морне

Национален парк Грос Морне - снимка Wikipedia

Разположен на западния бряг на Нюфаундленд, Национален парк Грос Морне (Gros Morne National Park) е рядък пример за процеса на континентално изместване, където кората на дълбокото океанско дъно и скалите на земната мантия стоят открити. Повишената активност на ледниците в последно време предизвиква образуването на крайбрежни низини, високи плата, фиорди, ледникови долини, стръмни скали, водопади и много девствени езера.





 

Старият град Люненбург

Старият град Люненбург

Старият град Люненбург - снимка Wikipedia

Люненбург (Old Town Lunenburg) е най-добрият запазен пример за предварително планиран британски град в Северна Америка. Основан през 1753г., той е запазил своя оригинален замисъл и цялостното си излъчване. Базиран е на модела на правоъгълната решетка, изготвен във Великобритания. Жителите успяват да съхранят идентичността на града през вековете, запазвайки дървената архитектура на къщите, някои от които датират от осемнадесети век.




 

Международен парк на мира “Ледниците на Уотъртън”


Международен парк на мира “Ледниците на Уотъртън”

Международен парк на мира “Ледниците на Уотъртън” - снимка Wikipedia

През 1932г. Националният парк “Езерата на Уотъртън” (Албърта, Канада) е обединен с Националния парк на ледниците (Монтана, САЩ) и така се създава най-големият в света Международен парк на мира (Waterton Glacier International Peace Park). Разположен на границата между двете страни и предлагащ забележителни пейзажи, в парка се съхранява изключително разнообразие от растения и бозайници, както и прерийни, горски, планински и ледникови организми.




Национален парк Мигуаша

Национален парк Мигуаша

Национален парк Мигуаша - снимка Wikipedia

Палеонтоложкият обект в националния парк Мигуаша (Miguasha National Park), в югоизточен Квебек, разположен по южните брегове на полуостров Гаспе, е считан за най-добрата илюстрация на девонския период в света, познат като “Ерата на рибите”. Датиращи от преди 370 милиона години, горнодевонски пластове/образувания, които могат да се видят там, съдържат 5 от 6-те групи вкаменелости на риби, свързани с този период. Влиянието му се дължи на големия брой открити и добре запазени образци на вкаменелости на риби, от които произлизат първите сухоземни гръбначни четириноги, дишащи кислород – тетраподите.



Каналът Ридо

Каналът Ридо

Каналът Ридо - снимка Wikipedia

Каналът Ридо (Rideau Canal), монументална конструкция от деветнадесети век, покриваща 202 км от реките Ридо и Катаракуи, от Отава до пристанището Кингстън на езерото Онтарио, е първоначално построен с военна цел, по време, в което Великобритания и САЩ се борят за контрол над региона. Каналът е един от първите, специално предназначени за движение на парни плавателни съдове и включва голям брой защитни съоръжения. Той е най-добре запазеният пример за канал със застояла вода в северна Америка, който демонстрира употребата на европейските технологии в широк мащаб. Това е единственият все още действащ в оригиналния си вид канал, останал от Великата епоха на каналостроенето в северна Америка, от началото на деветнадесети век. По-голямата част от прилежащите му структури са непокътнати.

 
Скалните вкаменелости на Джогинс

Скалните вкаменелости на Джогинс

Скалните вкаменелости на Джогинс - снимка Wikipedia

Скалните вкаменелости на Джогинс(Joggins Fossil Cliffs), палеонтоложки обект, покриващ 689 хектара по брега на Нова Скотия (западна Канада), е описан като “ерата на каменните въглища на Галапагос”, благодарение на богатството си от изкопаеми от каменовъгления период от преди 354-290 милиона години. Скалите на това място се смятат за символи на този период от земната история и са най-богатият и подробен източник на информация за Пенсилванския геопласт (датиращ от преди 318 – 303 милиона години), с едни от най- цялостните вкаменелости на сухоземни животни от тази епоха, които са познати някога. Те включват останките и следите на едни от първите животни и тропическите дъждовни гори в които са живели, непокътнати и необезпокоявани. Със своите 14,7 километра морски скали, ниски морски носове, скални платформи и плажове, мястото се състои от три екосистеми: залив- устие, равнинни тропически гори и лесно запалима гориста наносна равнина със сладководни басейни. Мястото предлага най- богатата гама от познати изкопаеми в тези три екосистеми, с 96 биологични рода, 148 вида вкаменелости и 20 групи отпечатъци. Мястото е включено като изключителен пример, представящ основните етапи в историята на Земята.
Тези природни и културно-исторически обекти в Канада са вписани в листа на ЮНЕСКО и са част от Световното наследство.

Posted in Канада | Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , | Leave a comment

Световно наследство в Камерун

Световно наследство в Камерун

Горският резерват Джа е единственият засега обект в Камерун, който е в списъка на ЮНЕСКО и е част от световното културно наследство.

Горският резерват Джа (Dja Faunal Reserve)

Горският резерват Джа

Горският резерват Джа - снимка Wikipedia

Това са едни от най-обширните, защитени дъждовни тропически гори в Африка, като 90% от територията им е непокътната. Почти напълно обграден от река Джа, която оформя естествената му граница, резерватът е включен специално заради своето биоразнообразие и богатство на примати. Територията му е обитавана от 107 видa бозайници, пет от които са застрашени от изчезване.

Posted in Камерун | Tagged , | Leave a comment

Световно наследство в Камбоджа

Световно наследство в Камбоджа

Ангкор

Ангкор

Ангкор - снимка Wikipedia

Ангкор (Angkor) е един от най-важните археологически обекти в югоизточна Азия. Разпростиращ се на повече от 400 квадратни километра и обхващащ и горски район, археологическият парк Ангкор пази величествените останки от различните столици на империята на кхмерите, съществувала от девети до петнадесети век. Руините включват прочутия храм на Ангкор Ват, а в Ангкор Том се намира храмът Байон със своите неизброими скулптурни декорации. ЮНЕСКО е изготвил обширна програма за запазването и съхранението на това символично място и неговите околности.



Храмът на При Вихир

Храмът на При Вихир

Храмът на При Вихир - снимка Wikipedia

Разположен на ръба на плато, надвиснало над равнината на Камбоджа, Храмът на При Вихир (Temple of Preah Vihear) е бил посветен на Шива. Обектът се състои от редица светилища, свързани помежду си със система от павирани алеи и стълбища дълги над 800 метра, и датира от първата половина на единадесети век. Въпреки това, историята на комплекса може да се проследи до девети век, когато е било открито това отшелническо убежище. Мястото е добре запазено основно заради своето отдалечено разположение. То е изключително по отношение на архитектурата, която е адаптирана към околната среда и към религиозните функции на храма, както и със забележителното качество на каменните гравюри и орнаменти.

Posted in Камбоджа | Tagged , , | Leave a comment

Световно наследство в Буркина Фасо

Световно наследство в Буркина Фасо

Руините от Лоропе

В Буркина Фасо има един обект, който е в списъка на ЮНЕСКО и е част от Световното наследство.

Руините от Лоропе

Руините от Лоропе - снимка Wikipedia

Местността – Руините от Лоропе (Ruins of Loropéni) от 11,130 квадратни метра е първият включен обект от тази страна. Със своите внушителни каменни стени, това е най-добре запазената от десетте крепости в района на Лоби и е част от по-голяма група от 100 оградени с каменни стени местности, които свидетелстват за силно развитата транспустинна търговия със злато. Смята се, че руините, намиращи се близо до границата с Кот д ‘Ивоар, Гана и Конго, са на около 1000 години. Селището е било управлявано от народите на лорон или куланго, които са контролирали добива и обработката на злато в региона, достигнал своя апогей в периода четиринадесети – седемнадесети век. Много местности в този район са обвити в тайни и подлежат на разкопки. Предполага се, че селището е било изоставяно през някои периоди от своята дълга история. Окончателно е напуснато в началото на деветнадесети век и се очаква да разкрие много повече информация.

Posted in Буркина Фасо | Tagged | Leave a comment

Световно наследство в България

Световно наследство в България

Боянска църква

Боянска църква - снимка - Wikipedia

Боянската църква (Boyana Church) се намира в покрайнините на София и се състои от три постройки. Източноправославната църква е построена през десети век, а в последствие, в началото на тринадесети век, е разширена от севастократор Калоян, който поръчва издигането на двуетажна постройка в близост до нея. Фреските във втората църква са изографисани през 1259г. и превръщат композицията в една от най-важните колекции от средновековни изображения. На комплекса е придаден завършен вид при построяването на трета църква в началото на деветнадесети век.
Боянската църква е измежду най-цялостните и чудесно завършени монументи от източноевропейското средновековно изкуство.

Мадарски конник

Мадарски конник

Мадарски конник - снимка - Wikipedia

Мадарският конник (Madara Rider) изобразява фигура на рицар, който триумфира след победата си над лъв. Композицията е издялана върху стръмна скала с височина от 100 метра, която се намира в близост до село Мадара, находящо се в североизточната част на България. По време на съществуването на Първото българско царство, Мадара е главната сакрална местност, преди България да приеме Християнството през девети век. Надписите, поставени до скулптурата, разказват за събития, случили се между 705г.пр.Хр. и 801г.пр.Хр.

Ивановски скални църкви

Ивановски скални църкви

Ивановски скални църкви - снимка Wikipedia

Долината на русенки Лом, в североизточната част на България, съдържа комплекс от издълбани в скалите църкви, манастири и килии, създадени в близост до село Иваново. Това е местността, в която първите отшелници издълбават килиите – Ивановски скални църкви (Rock-Hewn Churches of Ivanovo) – си през дванадесети век. Платна от четиринадесети век свидетелстват за изключителното майсторство на творците от Търновската школа по изкуство.






Тракийска гробница в Казанлък

Тракийска гробница в Казанлък

Тракийска гробница в Казанлък - снимка Wikipedia

Тракийска гробница в Казанлък (Thracian Tomb of Kazanlak) датира от елинския период, приблизително към края на четвърти век пр.Хр. Тя се намира близо до Севастопол, който е столичен град на тракийския цар Севт III, както и част от голям тракийски некропол. Толосът се състои от тесен коридор и кръгла гробна камера, като и двете му помещения са украсени с пана, изобразяващи гробни ритуали и културата на траките. Тези изображения са измежду най-добре запазените артистични произведения на изкуството в България от елинския й период.

Стар град на Несебър

Стар град на Несебър

Стар град на Несебър - снимка Wikipedia

Разположен на скален полуостров по Черноморието, град Несебър (Ancient City of Nessebar) има над три хилядолетна история и възниква като тракийско селище на име Менембрия. В началото на шести век пр.Хр. градът се превръща в гръцка колония. Останките от него, представящи най-вече елинския период от съществуването му, включват акрополис, храм на Аполон, ангора и стена от тракийски укрепления. Сред другите монументи са базиликата Стара митрополия и крепост от средновековието, когато Несебър е един от най-важните византийски градове по западното крайбрежие на Черно море. Дървените къщи, построени през деветнадесети век, са типични за черноморската архитектура от този период.

Национален парк Пирин

Национален парк Пирин

Национален парк Пирин - снимка Wikipedia

Разположен на територия от 27,400 хектара и височина от 1,008 – 2,914м в Пирин планина, Национален парк Пирин (Pirin National Park) се отличава с варовиков балкански пейзаж, езера, водопади, пещери и борови гори. В тези стръмни планини са разпръснати над 70 ледникови езера, а самият парк е обитаван от стотици ендемични и редки видове, които представят флората от плейстоцена. Планините разкриват разнообразни и уникални пейзажи с голяма естетическа стойност.

Рилски манастир

Рилски манастир

Рилски манастир - снимка Wikipedia

Рилският манастир (Rila Monastery) е основан през десети век от Свети Иван Рилски, отшелник, който е канонизиран от православната църква. Аскетичната му обител и гробница се превръщат в свято място, което е преобразено в манастирски комплекс и изиграва важна роля в религиозния и социален живот на средновековна България. Разрушен от пожар през деветнадесети век, комплексът бива изграден наново в периода между 1834г. и 1862г. Рилският манастир е типичен пример за архитектурата от българския ренесанс (осемнадесети и двадесети век) и символизира самосъзнанието за славянска културна идентичност след векове на окупация.

Природен резерват Сребърна

Природен резерват Сребърна

Природен резерват Сребърна - снимка Wikipedia

В природен резерват Сребърна (Srebarna Nature Reserve) се намира сладководно езеро, разположено в съседство с река Дунав, което се простира на територия от над 600 хектара. Този резерват е местност, в която се размножават над 100 вида птици, много от които редки и застрашени от изчезване. Над 80 други птичи видове мигрират и търсят убежище там всяка година. Измежду най-интересните видове птици са далматинския пеликан, голямата бяла чапла, нощната чапла, розовата чапла, блестящият ибис и бялата лопатарка.
Природен резерват Сребърна опазва територия със характерни мочурливи местности, които са били типични за облика на българските земи от миналото. Той подслонява разнообразие от растителни и животински видове, които са все по-застрашени. Мочурливите площи са важен хабитат за голям брой зимуващи там птичи видове. Подвижните острови, обрасли с върби, са от съществено значение за размножаването на птиците. Северният край на острова постепенно преминава в мочурливи ливади. В северозападната част на езерото и по река Дунав има обръчи от речни гори с единични представители на бялата върба.
Богатият птичи свят в природния резерват Сребърна е основание за неговата международна известност. Местността е обитавана от птици, чиито популации са жизнено важни за оцеляването на видове. Освен за далматинския пеликан, резерватът е хабитат за най-големите популации на четири застрашени вида в световен мащаб: малък корморан, белоока потапница, морски орел и дърдавец. В европейски мащаб, Сребърна е важна защитена зона и среда за видове като малкия воден бик, нощната чапла, гривестата чапла, малката бяла чапла, розовата чапла, лопатарката и червения ангъч. Тук се срещат и три вида малки морски патици. Заплашеният от изчезване по цял свят малък корморан, както и червеногушата гъска, прекарват зимните месеци в резервата, а зимните популации на малката белочела гъска, сивата гъска и хвойновия дрозд са със значителен брой.

Тракийска гробница в Свещари

Тракийска гробница в Свещари

Тракийска гробница в Свещари - снимка Wikipedia

Открита през 1982г. в близост до село Свещари (Thracian Tomb of Sveshtari), тази тракийска гробница от трети век пр.Хр. отразява фундаменталните структурни принципи на тракийското култово строителство. Тракийската гробницата при Свещари има уникален архитектурен декор от рисувани пана и полихромни женски статуи, които са получовеци и полуживотни. Десетте женски фигури, които са изваяни по високия релеф на стените в централното помещение, както и декорацията на дъгата на арката при купола, са единствените примери за този вид архитектурни елементи по земите на траките. Те са забележителен пример за културата на гетите – тракийски народ, който, по сведения на древни картографи, е поддържал контакт с елините и хиперборийците.

Тези резервати и безценни исторически паметници са включени в списъка на ЮНЕСКО като част от Световното наследство.

Posted in България | Tagged , , , , , , , , , | Leave a comment

Световно наследство в Бразилия

Световно наследство в Бразилия

Историческия град Ору Прето

Историческия  град Ору Прето

Историческия град Ору Прето - снимка Wikipedia

Построен в края на 17-ти век, Ору Прето (Черно злато) (Historic Town of Ouro Preto) сe превръща във фокална точка при златната треска от бразилската златна епоха в края на осемнадесети век. С изчерпването на златните залежи в мините през деветнадесети век, значението на града намалява, но множеството църкви, мостове и фонтани свидетелстват за минало на просперитет и изключителния талант на бароковия скулптор Алейжадиньо.




Историческия център на град Олинда

Историческия  център на град Олинда

Историческия център на град Олинда - снимка Wikipedia

Основан през шестнадесети век от португалците, в исторически аспект този град е свързан с производството на захарна тръстика. Градското застрояване на Историческия център на град Олинда (Historic Centre of the Town of Olinda) датира от осемнадесети век, като преди това е бил опустошен от холандците. Хармоничният баланс между постройките, градините, двайсетте барокови църкви, манастирите и множеството не големи „пасос” – параклиси допринася за особеното очарование на Олинда.



Йезуитските мисии на Гуарана

Йезуитските мисии на Гуарана - снимка Wikipedia

Йезуитските мисии на Гуарана: Сан Игнасио Мини, Санта Ана, Нуестра Сеньора де Лорето и Санта Мария Майор (Аржентина); Руини на Сао Мигел дас Мисос (Бразилия)

Руините на Сан Мигел дас Мисос в Бразилия и на тези на Сан Игнасио Мини, Санта Ана, Нуестра Сеньора де Лорето и Санта Мария ла Майор в Аржентина, (Jesuit Missions of the Guaranis: San Ignacio Mini, Santa Ana, Nuestra Señora de Loreto and Santa Maria Mayor (Argentina), Ruins of Sao Miguel das Missoes (Brazil) ) се намират в сърцето на тропическата гора. Те са впечатляващи останки на пет йезуитски мисии, построени в земите на гуараните през седемнадесети и осемнадесети век. Всяка се отличава със специфична архитектура и различна степен на съхраненост.




Историческия център на град Салвадор ди Бая

Историческия център на град Салвадор ди Бая

Историческия център на град Салвадор ди Бая - снимка Wikipedia

Като първата столица на Бразилия от 1549г. до 1763г. , Салвадор ди Бая (Historic Centre of Salvador de Bahia) представя своеобразно сливане на културите в Европа, Африка и Латинска Америка. През 1558г. градът се превръща в първия пазар на роби за Новия свят: те пристигат, за да работят на захарните плантации. В града са запазени много впечатляващи сгради от Ренесанса. Особеност на стария град са ярко оцветените къщи, често декорирани с хоросан.




Светилищата Бон Жезуш ду Конгоняс (Sanctuary of Bom Jesus do Congonhas)

Светилищата  Бон Жезуш ду Конгоняс

Светилищата Бон Жезуш ду Конгоняс - снимка Wikipedia

Това светилище в Минас Жирайс, южно от Бело Оризонте, е построено през втората половина на осемнадесети век. Светилищата Бон Жезуш ду Конгоняс съдържат църква с великолепен интериор, издържан в рококо и вдъхновен от италианското изкуство, външни стълбища с декорация от статуи на пророците, седем олтара, които изобразяват Мъките Христови и чиито колоритни, оригинални и раздвижени барокови скулптури са шедьоври, изработени от Алейжадиньо.



Националният парк Игуасу

Националният парк Игуасу

Националният парк Игуасу - снимка Wikipedia

Този парк (Iguaçu National Park) поделя с Национален парк Игуасу в Аржентина един от най-големите водопади в световен мащаб, който се простира на територия от 2.7км. Паркът е обитаван от много на брой редки и застрашени от изчезване видове от флората и фауната, сред които гигантската видра и гигантския мравояд. Облаците пара, образувани от водопада, благоприятстват развитието на богата растителност.








Бразилия

Бразилия

Бразилия - снимка Wikipedia

Бразилия (Brasilia) е столица, построена изцяло наново през 1956г. в центъра на държавата и бележи важен момент от развитието на градоустройството. Градският архитект Лусио Коста и архитектът Оскар Нимейер смятали, че всеки елемент от планировката на жилищните и административните райони (често сравнявани с формата на летяща птица) до симетрията на самите сгради, трябва да бъде в хармония с цялостния дизайн на града. Официалните сгради са изградени с много въображение и иновационен подход




Национален парк Сера да Капивара

Национален  парк Сера да Капивара

Национален парк Сера да Капивара - снимка Wikipedia

Голяма част от скалните подслони в Национален парк Сера да Капивара (Serra da Capivara National Park) са изрисувани с пещерни изображения, някой от които датират от преди 25 000 години. Те са ярко доказателство за едно от най-старите човешки общества в Южна Америка.









Историческия център на Сао Люис

Историческия  център на Сао Люис

Историческия център на Сао Люис - снимка Wikipedia

В края на седемнадесети век центърът на този исторически град, основан от французи и завладян от холандци, преминава под управлението португалска администрация. Историческия център на Сао Люис (Historic Centre of São Luís) запазва правоъгълното разположение на своите улици. Поради период от икономическата стагнация в началото на двадесети век, изключително голям брой от неговите чудесни исторически сгради са запазени. Той е типичен пример за иберийски колониален град.



Горските резервати по югоизточното атлантическо крайбрежие

Горските  резервати по югоизточното  атлантическо крайбрежие

Горските резервати по югоизточното атлантическо крайбрежие - снимка Wikipedia

Горските резервати по атлантическото крайбрежие (Atlantic Forest South-East Reserves) в щатите Пирана и Сао Пауло съдържат някои от най-добрите и най-обширни атлантически гори в Бразилия. Двадесет и петте горски резервата в състава на резервата са с обща площ от 470 000 хектара и съдържат богато биологично разнообразие и илюстрират еволюцията на последните останали девствени гори по Атлантическото крайбрежие. Тази огромна територия съдържа богато природно разнообразие и разкрива изключителни природни гледки от планини, покрити с гъсти гори, блатни местности, както и крайбрежни острови с изолирани гори и дюни.



Историческият център на град Диамантина

Историческият  център на град Диамантина

Историческият център на град Диамантина - снимка Wikipedia

Диамантина (Historic Centre of the Town of Diamantina) е колониално село, поставено като скъпоценен камък във венец от негостоприемни скалисти планини, което ни връща в ерата на подвизите, извършвани от търсачите на диаманти през осемнадесети век. Градът е паметник на триумфа на културните и художествени усилия на човека, при въздействието му върху заобикалящата го среда.




Комплексът от резервати в централна Амазония

Комплексът от резервати в  централна Амазония

Комплексът от резервати в централна Амазония - снимка Wikipedia

Това е най-големият комплекс от защитени територии (Central Amazon Conservation Complex) (шест милиона хектара) в целия басейн на Амазонка и един от най-богатите, по отношение на биологичното разнообразие, райони в света. Тук се намират и гори игапо, езера, както и канали, под формата на постоянно еволюираща водна мозайка, която е дом на най-голямата популация от електрически риби в света.
Подслон в местността намират защитени видове като пираруко, амазонската морска крава, черния кайман и два вида речни делфини.



Комплекс резерват Пантанал

Комплекс резерват Пантанал

Комплекс резерват Пантанал - снимка Wikipedia

Разположен в централна западна Бразилия, резерват Пантанал (Pantanal Conservation Area)се простира на територията на четири природни парка с обща площ от 187.8 хиляди хектара. Те се намират в югозападната част щата Мату Гросу и съставят 1.3% от цялата територия на Пантанал, който е една от най-големите екосистеми с мочурливи местности с прясна вода в света. Тук се намират изворите на двете най-важни реки в региона Куяба и Парагвай. Изобилието и разнообразието на животински и растителен живот е впечатляващо.


Бразилските острови в Атлантическия океан : Фернандо ди Нороня и атола Рокас

Бразилските острови в Атлантическия океан

Бразилските острови в Атлантическия океан - снимка Wikipedia

Върховете на южноатлантическите подводни рифове образуват архипелагът Фернандо ди Нороня и атола Рокас (Brazilian Atlantic Islands: Fernando de Noronha and Atol das Rocas Reserves), в близост до бреговете на Бразилия. Тези острови представляват по-голяма част от островната площ в южния Атлантическия океан, а богатите им води и играят изключителна роля при размножаването на популациите от риба тон, акули, морски костенурки и бозайници. Островите са убежище за голяма концентрация от тропически морски птици в Западния Атлантик, като на Бая де Голдфинос голяма на популация от делфини. По време на отлив атола Рокас представя впечатляващ морски пейзаж от лагуни и затворени езера, гъмжащи от риба.

Защитени територии Серрадо: национални паркове Шападо дос Ваедейрос и Емас

Защитени територии Серрадо

Защитени територии Серрадо - снимка Wikipedia

Този защитен обект, включен в списъка на Юнеско (Cerrado Protected Areas: Chapada dos Veadeiros and Emas National Parks), съдържа флора и фауна, характерна за Серрадо, която е една от старите и най-богати тропични екосистеми. В продължение на хилядолетия тези места са изпълнявали ролята на убежище за няколко животински и растителни видове, особено при резки климатични промени. и е много важна за поддържане на биологичното разнообразие при бъдещи климатични вариации.

Историческият център на град Гояс

Историческият център на град Гояс

Историческият център на град Гояс - снимка Wikipedia

Гояс (Historic Centre of the Town of Goiás) свидетелства за окупацията и колонизирането на централна Бразилия през осемнадесети и деветнадесети век. Градоустройството е пример за структурен план на миньорски град, приспособен към условията на района. Въпреки скромния мащаб, публична и частна архитектура формират едно хармонично цяло, благодарение на използването на местни материали и традиционни техники.

Тези природни и исторически резервати в Бразилия са включени в списъка на ЮНЕСКО като част от Световното наследство.

Posted in Бразилия | Tagged , , , , , , , , , , , , , , | Leave a comment

Световно наследство в Ботсвана

Световно наследство в Ботсвана

Ботсвана има един обект, вписан в списъка на ЮНЕСКО като част от Световното наследство, и това е Тсодило, място, за чийто скални рисунки можете да разберете от материала по-долу.

Тсодило

Тсодило

Тсодило - снимка Wikipedia

С една от най-високите концентрации на скално изкуство в света, Тсодило е наричан Лувъра на пустинята. Над 4,000 скални рисунки са запазени на малка територия от 10кв.км, находяща се в пустинята Калахари. Археологичните находки от този район дават хронологична поредица от сведения за дейността на човека и промените в околната среда, които се извършват в продължение на 100 000 години. Местното население, което живее в тежки пустинни условия, смята Тсодило за свещено място, често посещавано от духовете на предците им.

Posted in Ботсвана | Tagged , | Leave a comment