Обединено кралство на Великобритания и Северна Ирландия
Замъци и крепостни стени на крал Едуард в Гуинед (Уелс)
Замъци и крепостни стени на крал Едуард в Гуинед - снимка Wikipedia
Замъците Бомарис и Харлех (Castles and Town Walls of King Edward in Gwynedd) /чийто архитектурен план е в по-голяма част дело на прочутия за времето си военен инженер Джеймс от Сейнт Джордж/ и укрепените комплекси на Карнарвън и Конви се намират в някогашното княжество Гуинед в Северен Уелс. Тези чудесно запазени монументи свидетелстват за предприетата колонизация и строителството на отбранителни структури при управлението на Едуард I /1272г. – 1307г./, като част от военната архитектура през този период. Четирите замъка в Бомарис, Конви, Карнарвън и Харлех, заедно с прилежащите им укрепени градове, са едни от най-добрите примери за европейска военна архитектура от края на тринадесети век и началото на четиринадесети век. Това е видно от тяхната завършеност, добре структурирано жилищно пространство и изключително разнообразните средновековни архитектурни форми.
Замъците са част от стилистично хомогенна група и са проектирани от главния архитект на Англия, който е и най-великият военен архитект от този период. Замъците Бомарис и Харлек представляват уникални артистични постижения, поради начина, по който са съчетани характерни за тринадесети век двойни стени при основната постройка, както и поради изяществото на пропорциите и изкусната зидарска работа.
Кралските дворци в древното княжество Гуинед са уникално доказателство за начина на строителство през Средновековието, тъй като детайлите по тази поръчка са подробно документирани. Книгата за отчети на Тейлър от Колвин /редактор / и История на кралските дела, Лондон 1963г. /The History of the Kings Work’s/ уточняват произхода на работниците, които са изпратени тук от всички региони на Англия, като описват използването на камъни от кариери при строителството. Те дават информация за начина, по който се финансира строежа и разкриват всекидневния живот на работниците и населението. По този начин те се превръщат в едни от основните документи, които дават сведения за средновековната история. Дворците и укрепленията в Гуинед са едни от най-добрите примери за средновековна военна архитектура в Европа. Тяхното строителство започва през 1283г., но в някои периоди е било възпрепятствано от размирици на територията на Уелс през 1294г., които продължават до 1330г. в Карнарвън и до 1331г. в Бомарис. Извършени са само минимални реконструкции и техният вид представя множество архитектурни форми, които са характерни за Средновековието, като подвижни мостове, укрепени порти, затвори, кули, редути, не носещи стени и др.
Замък и катедрала в Дърам (Англия)
Замък и катедрала в Дърам - снимка Wikipedia
Катедралата на Дърам (Durham Castle and Cathedral) е построена в края на единадесети и началото на дванадесети век, за да съхрани мощите на Св. Кътбърт, който е покръстител на Нортумбрия, и на преподобния Беде. Тя свидетелства за важното значение на ранната бенедиктинска монашеска общност и е най-големия и прекрасен образец на нормандската архитектура в Северна Англия. Новаторството, проявено при създаването на сводовете, предшества появата на готическата архитектура. В задната част на катедралата се намират замък и древна нормандска крепост, която е била резиденция на принцовете-епископи. Обектът се отличава с изключителна архитектура, в която са видни архитектурни иновации. Катедралата и замъка придават драматичен облик на полуострова и драматична красота на този обект. Той е значим, поради съхранените тленни останки на тримата светци и уникалните сведения за културата. Използван е непрекъснато през последните 1,000 години като място за религиозни служби, обучение, както и с жилищна цел. Обектът е политическо изражение на нормандското господство над подчинения народ и е един от най-ярките символи, напомнящи за завладяването на Великобритания от нормандците. Той е значим и поради археологическите останки, които са тясно свързани с историята на обекта, както и с културните и религиозни традиции и историческите спомени, свързани с тленните останки на Св. Кътбърт и преподобния Беде.
Катедралата в Дърам е най-големият и изящен монумент в нормандски стил, а изграждането на малкия параклис бележи повратна точка в еволюцията на скулптурата в римски стил през единадесети век. Въпреки че някои погрешно смятат, че катедралата в Дъръм е построена в готически стил /връзките между нея и църквите, построени в района на Ил Дьо Франс през деветнадесети век не са очевидни/, тази сграда, със смелия дизайн на своите сводове, представлява експериментален модел, който изпреварва времето си. Град Дърам напомня за покръстването на Нортумбрия и за скромния бенедиктински монашески живот.
Гигантска издигната пътека и крайбрежна ивица (Северна Ирландия)
Гигантска издигната пътека и крайбрежна ивица - снимка Wikipedia
Гигантската издигната пътека (Giant’s Causeway and Causeway Coast) се намира в подножието на стръмни базалтови скали по крайбрежната ивица в периферията на платото Антрим в Северна Ирландия. Пътеката е изградена от около 40,000 масивни стълба от черен базалт, които се издигат от морето. Тази красива гледка е пресъздадена в много легенди, като е дала вдъхновение за образите на много гиганти, които идват към Шотландия, пристъпвайки с големи крачки по морската повърхност. Геоложки изследвания на тези образувания, проведени през последните 300 години, допринасят значително за развитието на геологията и сходни на нея науки, като доказват, че този възхитителен пейзаж е образуван в резултат на вулканична активност, през периода на терциера, преди 50-60 милиона години.
Проломът Айрън бридж /железен мост/ (Англия)
Проломът Айрън бридж - снимка Wikipedia
Айрън бридж (Ironbridge Gorge) е известен по света като символ на Индустриалната революция. Обектът съдържа всички ресурси, които допринасят за прогреса и бързото развитие на този индустриален район през осемнадесети век, от рудници – до железопътни линии. В близост е разположена доменната пещ на Коулбрукдейл, която е построена през 1708г. и напомня за откритието, че е възможна фабричната обработка на кокс. Мостът при Айрън бридж е първият в света мост, конструиран от желязо. Той оказва значително влияние върху последващи развития в областта на техниката и архитектурата. Обектът на ЮНЕСКО Пролом Айрън бридж покрива площ от 5,5 кв.км. /550 хектара/ и се намира в Телфорт, графство Шрофшир, на около 50км северозападно от Бирмингам. Индустриалната революция започва тук през осемнадесети век, преди да обхване други краища на света, водейки до едни от най-големите промени в човешката история. Обектът включва дългата пет километра стръмна и богата на минерали долина Северн, намираща се на запад, непосредствено до Айрън бридж и надолу по течението на Колпорт, заедно с две по-малки речни долини, които се простират на север към Коулбрукдейл и Мадли. Айрън бридж дава важни сведения за произхода на Индустриалната революция и също съдържа богати сведения за останките от този период, когато местността е била обект на международно влияние от страна на артисти, инженери и писатели. Обектът съдържа множество останки от мини, фабрики, работилници, леарни, жилища на фабриканти и работници, обществени сгради, инфраструктурната и транспортна система, заедно с традиционния облик на местността и намиращите се тук горски площи. В допълнение е налична обстойна колекция от артефакти и архиви, свързани с историческите фигури, процеси и сведения за местната продукция, които подсилват значимостта на този район. Днес тук живее и работи общност от около 4000 души. Редица организации се грижат за популяризирането и достъпа до историческите обекти. В тази местност пет обекта са с особено значение:
1. Коулбрукдейл – това е мястото, където през 1709г. квакера Ейбрахам Дарби I разработва техника за производство на кокс, която поставя началото на революционни методи за обработване на желязо. В Коулбрукдейл все още могат да бъдат видяни множество жилищни постройки, складове и обществени сгради, построени през осемнадесети и деветнадесети век;
2. Айрън бридж – името на тази местност произхожда от известния Айрън бридж, издигнат през 1779г. от Ейбрахам Дарби III. В източната част на Айрън бридж се открояват останките на две доменни пещи от осемнадесети век и пещите Бедлан, построени през 1757г;
3. Долина Хей Брук – на юг от Медли се намира голям открит музей, който съдържа останките на доменни пещи;
4. Джакфийлд – тази малка общност на южния бряг на река Северн произвежда важна продукция за корабоплаването, извличането на каменни въглища, производството на глина и направата на декоративни керемиди;
5. Колпорт – разположен е в източната част на обекта, на северния бряг на река Северн. Индустриализацията обхваща Колпорт чак в края на осемнадесети век.
Доменната пещ е шедьовър на човешкия творчески гений, какъвто е Айрън бридж, построен по чертежите на архитект Томас Фарнолс Притчард. Местността Айрън бридж е чудесен пример за развитието на индустриалния район във време, близко до нашето съвремие.
Минните находища, индустриалните предприятия, работническите квартали, транспортните мрежи и металопреработващите предприятия са в достатъчно добре запазено състояние, чийто образователен потенциал е значителен. Айрън бридж е посещаван от над 600,000 туристи годишно и е световен символ на Индустриалната революция.
Сейнт Килда
Сейнт Килда - снимка Wikipedia
Сейнт Килда (St Kilda) е вулканичен архипелаг, с неговите възхитителни пейзажи, се намира не далеч от крайбрежната ивица на Хебридските острови и включва островите Хирта, Дънди, Соей и Боререй. Тук се намират едни от най-високите стръмни скали в Европа, които са обитавани от големи колонии редки и застрашени от изчезване птичи видове, особено кайри и рибояди. От 1930г. архипелагът не е обитаван от хора, но на територията му се откриват останки, които свидетелстват за по-ранното му населяване в продължение на четири хиляди години, при екстремни климатични условия, които са характерни за Хебридите. Следите от човешко присъствие включват стари обработваеми поля, изградени от камък обори и традиционни високопланински каменни къщи. Те дават представа за живота на местното население, което е подсигурявало прехраната си с птичи продукти, земеделие и овцевъдство.
Стоунхендж, Ейвбъри и прилежащи археологически обекти (Англия)
Стоунхендж - снимка Wikipedia
Стоунхендж и Ейвбъри (Stonehenge, Avebury and Associated Sites) в Уилдшир са измежду най-известните комплекси от мегалити в света. Двете светилища се състоят от разположени в кръгове менхири /масивни побити камъни/, групирани във форми, чието астрономическо значение все още се изследва. Тези свети места и разположените в близост неолитни обекти са уникални свидетелства за праисторически цивилизации. Обектът обхваща две местности с варовикови почви в южна Великобритания, където са разположени обекти от неолитната и бронзовата епоха, церемониални погребални монументи и свързани с тях структури. Във всяка местност се наблюдава основен обръч от камъни и много други монументи. Стоунхендж съдържа най-голямата концентрация от могили във Великобритания. Обектът обхваща едни от най-внушителните праисторически монументи, поради сложната подредба на концентричния план и архитектурния дизайн, размера на мегалитите, формата на камъните и прецизността, с която са изградени композициите.
Ейвбъри - снимка Wikipedia
При Ейвбъри се намират едни от най-големите праисторически каменни обръчи в света, а Силвбъри хил е най-голямата праисторическа могила в Европа. Тези монументи демонстрират изключителни технически умения, които са приложени за създаване на шедьоври на мегалитната архитектура. Изключително голям брой праисторически монументи, включени в Списъка на ЮНЕСКО, съдържат селища, гробищни паркове и масивни конструкции от глина и камъни. Днес те представляват комплекси, които са уникални с техните специфични характеристики. Тези комплекси са били с голямо значение за своите създатели, което проличава от усилията и времето, вложени в тяхното създаване. Обектите дават представа за погребалните и церемониални практики от този период и са свидетелство за технологичното развитие, познанията в сферата на астрономията и архитектурните постижения на тази древна цивилизация. В
нимателното определяне на възрастта на монументите, като се проучва природната среда и околния пейзаж, повишава познанията за неолитната и бронзовата епоха.
Монументите в Стоунхендж, Ейвбъри и прилежащите местности са изражение на изключителна креативност и технологичните постижения от праисторическото време.
Като архитектурна конструкция, Стоунхендж е най-сложният праисторически каменен обръч в света. Той остава ненадминат с особеностите на оформлението и уникалната техника, която е приложена за направата му. Използвани са огромни хоризонтални каменни трегери, покриващи външните пръстени и трилитони, свързани чрез внимателно оформени сглобки.
Обектът е известен още с това, че са използвани два различни вида камъни /сини камъни и сарсен/, с внушителността на техния размер /сред тях най-тежкият е около 40 тона/ и изминатото разстояние, за да бъдат транспортирани /над 240 км/. Мащабите на някои от околните монументи също са забележителни: Стоунхендж и водещата към него алея са с дължина около 3 км., а Дърингтън Уолс е най-голямата известна праисторическа архитектурна структура във Великобритания, с диаметър около 500м, разкриващ способността на праисторическите хора да планират, проектират и конструират сложни обекти с огромни размери.
Ейвбъри е най-старата праисторическа каменна окръжност в света. Обграждащата архитектурна структура се състои от огромен насип и изкоп, разпростиращ се на 1.3 км в окръжност, във вътрешността на която са разположени 180 изправени неоформени каменни монументи, образуващи един голям външен пръстен и два малки вътрешни.
Изградени от паралелно изправени камъни, Уест Кенет и Бекхамптън авеню са разположени при основните два от четирите входа в обекта и все още го свързват с другите монументи в околността. Друг отличаващ се монумент е Силбъри Хил, представляващ най-голямата погребална могила в Европа. Изграден около 2400г. пр.Хр., той се издига на 39.5м височина и съдържа около половин милион тона варовик. Целта на създаването на този внушителен, изкусно построен монумент остава неустановена.
Този обект от Световното наследство на ЮНЕСКО е изключителен пример за развитието при конструирането на монументи и за продължителното използване и оформяне на природната среда, от началото на неолитната до бронзовата епоха. Монументите и облика на ландшафта са с наложило се влияние върху архитекти, творци, историци и археолози, като все още съдържат огромен потенциал за бъдещо изследване.
Мегалитите и монументите с форма на пръстени, включени като обект от Световното наследство, са демонстрация за начина на оформяне на ландшафта и създаването на монументални постройки за около 2000 години от 3700г.пр.Хр. Това се е отразило значително, налагайки силно влияние върху тези две области от човешката дейност.
От дванадесети век, когато хроникьорите Хенри Хънтингтън и Джефри Монмаут описват Стоунхендж като едно от чудесата на света, обектите Стоунхендж и Ейвбъри предизвикват вълнуващо любопитство и стават обект на много спекулации. Още от ранните изследвания на Джон Обри, Иниго Джоунс и Уилям Стъкли, те оказват силно влияние върху архитекти, археолози, творци и историци. Двете части на този обект от Световното наследство предоставят великолепна възможност за бъдещи изследвания. В наши дни някои хора възприемат този обект, като свързан със свръхестествено въздействие.
Комплексът с монументите Стоунхендж и Ейвбъри позволява изключително вникване в погребалните и церемониални практики, които са характерни за Великобритания през неолитната и бронзовата епоха. В съчетание с тяхната среда и прилежащи местности, те образуват неповторим ландшафт.
Проектирането, разположението и обвързаността на монументите и местностите разкриват данни за богато и добре организирано праисторическо общество, способно да наложи своите идеи върху околната среда. Впечатляващ пример е подравняването на Стоунхендж Авеню /вероятно с предназначение на път за шествия/ и каменната окръжност на Стоунхендж, проектирана по ос, според слънцето при лятното слънцестоене и зимното слънцестоене, разкриващо техния церемониален и астрономически характер. В Ейвбъри допълнителни доказателства за това са дължината и големината на някои от характерните особености на Уест Кенет Авеню, което свързва монолитната архитектурна структура със светилището, отстоящо на 2км.
Добри свидетелства за променящата се погребална култура могат да бъдат изведени от начина на използване на Стоунхендж като гробищен парк, както и от най-големият познат колективен гроб с каменни камери от периода на неолита, находящ се в южна Англия. Тук могат да бъдат видени стотици други погребални местности, разкриващи развитието на погребалните ритуали.
Държавата предлага да се преобразува краткото обобщено описание по следния начин:
Стоунхендж, Ейвбъри и прилежащите археологически обекти, включени в списъка на ЮНЕСКО, са с интернационално значение, поради намиращите се там комплекси със забележителни праисторически монументи. В архитектурно отношение Стоунхендж е най-сложният каменен обръч в света, докато Ейвбъри е най-големият на земята. Заедно с взаимосвързаните монументи и обграждащата ги природа те помагат за разбирането на ритуалите и погребалните практики от неолита и бронзовата епоха. Те представят начините, по които е протичало изграждането и използването на монументи за период от 2000 години между около 3700г и 1600г.пр.Хр. Поради това те представляват уникално олицетворение на нашето културно наследство.
Кралски парк в Стъдли, руини на абатство Фонтен (Англия)
Кралски парк в Стъдли - снимка Wikipedia
Около цистерианското абатство Фонтен и зъмъка Фонтен Хол в Йоркшир се е оформил впечатляващ пейзаж. Озеленените площи, градините, канала, плантациите от деветнадесети век и алеите, както и неоготическият замък, разположен в кралския парк Стъдли, допринасят за голямата стойност на този обект.
Кралският парк Стъдли (Studley Royal Park including the Ruins of Fountains Abbey), заедно с руините на абатство Фонтен съчетават в едно хармонично цяло сгради, градини и паркови площи, изградени и оформени за период от 800 години. Всеки един компонент е значим сам по себе си. Те са част от един пейзаж с хармоничен облик, който се отличава със своята голяма стойност и красота. Неговите основни компоненти са:
Кралски парк Стъдли – той е една от малкото прекрасни „зелени градини” от осемнадесети век, която се е съхранила до голяма степен в своя първоначален вид. Смята се, че това е една от най-забележителните водни градини в Англия. Обликът на градината е забележителен пример за развитието на английския стил при оформянето на градински площи, който е характерен за осемнадесети век и оказва влияние върху останалата част от Европа. Градината съдържа канали, езерца, тревни площи, поредици от водопади, живи плетове, изящно оформени храмове и статуи. Планировката на градините е съобразена с естествения пейзаж, вместо да бъде наложен определен дизайн.
Руини на абатството Фонтен - снимка Wikipedia
Руини на абатството Фонтен – те са едни от най-важните елементи в този парк и представляват забележителен завършек на главната алея, като са с голяма значимост сами по себе си. Това е една от малкото съхранили се цистериански сгради, построени през дванадесети век. Абатството Фонтен е изградено през 1132г. и скоро след това се превръща в един от най-големите и богати цистериански абатства във Великобритания, преди да спре да осъществява функциите си по нареждане на Хенри VIII (при предприетите от него действия за затваряне на манастирите през 1539г.) Скоро след това е частично разрушен.
Джакобийн Фонтен Хол – това е отличен пример за сграда от този период, частично изградена с камъни, взети от абатството. Сградата е с характерна фасада от епохата на кралица Елизабет и в околността й е създадена открита градина с оформен жив плет. Интериорът на залата е бил последователно приспособяван за различни функции, включително за съдилище.
Църква Света Мария – тя е забележителен пример за готическа архитектура от късния викториански период, създадена от един от основните му представители – Уилям Бърджис през 1871г. Счита се, че тя е едно от най-изящните му произведения. Постройката е значима сама по себе си и добре се вписва в облика на парка. Църковната сграда е една от двете църкви близнаци. И двете са проектирани от Бърджис и изградени от същите занаятчии.
Кралският парк Стъдли, заедно с руините на абатство Фонтен, дължи своя оригинален облик и поразителна красота на факта, че обектът е изграден в близост до най-големите средновековни руини във Великобритания. Неговите особености, заедно с планировката на водната градина, представляват шедьовър на човешкия творчески гений.
Обектът съчетава в едно хармонично цяло останките на най-богатото абатство в Англия, Джакобийн Фонтен Хол и миниатюрния неоготически шедьовър Света Мария, водни градини и паркове с елени.
Абатство Фонтен е символ на силното влияние, което оказва средновековната монашеска общност, както и на стремежа на европейските по-висши класи от осемнадесети век към богатство.
Дворец Блейнхайм (Англия)
Дворец Блейнхайм - снимка Wikipedia
Дворецът Блейнхайм (Blenheim Palace) е построен близо до Оксфорд и разположен в романтичен парк, създаден от известния градински дизайнер Браун. Дворецът е бил дарен на английският народ от първия дюк на Марлборо Джон Чърчил. Този подарък е направен в чест на неговата победа над френските и баварските войници в битката през 1704г. Дворецът е построен между 1705г. и 1722г. и се отличава с еклектичен стил и стремеж за завръщане към националните корени. Сградата му е отличен пример за принцова резиденция от осемнадесети век.
Дворецът Блейнхайм е включен в списъка за културно наследство на ЮНЕСКО през 1987г. поради качествата на неговата архитектура. Дизайнът и строителството на двореца поставят началото на един нов архитектурен стил. Добре оформените озеленени площи се възприемат като един изящен естествен Версай. Блейнхайм е изключителен пример, представящ работата на Джон Ванбръх и Никълъс Хоуксмоор, които са двама от най-забележителните английски архитекти. Блейнхайм е уникално архитектурно постижение, възвеличаващо триумфа на английските войски над френската армия. Блейнхайм и неговият парк оказват силно влияние върху развитието на английския романтизъм, който се отличава с еклектизъм, стремеж към преоткриване на националните корени и любов към природата. Създаден е от Джон Ванбръх, който променя течението на река Глайм, а в последствие Ланселот Браун създава две езера, които се считат за едни от най-добрите примери на натуралистичен дизайн. Дворецът и паркът са символи на противопоставянето срещу френските образци на класицизма и бележат началото на английския романтизъм. Влиянието на Блейнхайм върху архитектурата и пространственото оформление се усеща силно както в Англия, така и в чужбина през осемнадесети и деветнадесети век.
Дворец Блейнхайм е преди всичко дом на един от английските аристократи, който също така е бил германски принц на Свещената римска империя. Както резиденцията Вурцбург и замъците Августусбург и Фалкенлуст, Блейнхайм е типична европейска дворцова резиденция от осемнадесети век, категория която все още не е силно застъпена в Списъка на ЮНЕСКО.
Град Бат (Англия)
Град Бат - снимка Wikipedia
Създаден от римляните като термален курорт, през Средновековието Бат (City of Bath) се превръща във важен център за индустрията, свързана с производство на вълна. През осемнадесети век, при управлението на Джордж III, той продължава да се развива като изискан град със сгради в неокласическия стил паладин, които са в много хармонично съответствие с римските бани.
Останките след римляните, особено храмът на Сулис Минерва и комплексът с бани /разположен около горещи извори в сърцето на града Аква Сулис, които са ключови за развитието на града/ са измежду най-известните и значими римски руини северно от Алпите. Те бележат началото на развитието на Бат като курортен град.
По времето на крал Джордж, обликът на града отразява амбициите на Джон Ууд Старши, Ралф Алън и Ричърд Наш да направят Бат един от най-красивите градове в Европа. Целта е да се постигне хармонично съчетание между архитектурата и природния пейзаж, за да се осигури удовлетворението на хората, които се лекуват в града.
Неокласическият стил на обществените сгради /като Залата за събрания/ се съчетава хармонично с монументалните комплекси и техните внушителни пропорции /представени са от Площада на кралицата, Кръглият площад и др./
Обликът на индивидуалните сгради от епохата на Английските крале Джордж I – IV е показателен за силното влияние на Андреа Паладио, а техният мащаб и организацията на пространството между сградите са свидетелство за успеха на архитекти като Томас Балдуин, Робърт Адам, Джон Уудс и Джон Алмър. Те заимстват идеи от Паладио в такава степен, че успяват да съградят цял град, разположен в падина по склонове и построен в местност с живописен пейзаж. Импозантните неокласически къщи на Бат са изградени от Паладио в полукръг, както и терасите и площадите, разположени по околните хълмове и в зелена долина. Архитектурата, градския дизайн и парковите пространства са съчетани по великолепен начин в този град. Отделните сгради се отличават със забележителна архитектура, като в същото време са част от цялостния облик на един градски пейзаж, който еволюира в продължение на един век по естествен и предвидим начин, съчетавайки частни и обществени сгради и пространства по начин, който отразява идеите на Паладио, осъществени чрез естествени, живописни похвати.
Качеството на архитектурата и градския дизайн в Бат, неговият цялостен вид и красивия облик на града са свидетелство за уменията и творческите способности на архитектите и утопистите от осемнадесети и деветнадесети век, които прилагат и развиват паладианизма в съответствие със специфичните особености на този термален курорт, както и съобразно естествената среда, сред която е изграден, и природните ресурси му / по-специално термалните извори и варовика/. Три исторически фигури – архитектът Джон Ууд Старши, предприемачът и собственик на каменоломна Ралф Алън и церемониал майсторът Ричард Бо Наш дават тласък, за да започне развитието на социалното, икономическо и физическо обновяване, в резултат на което градът е посещаван от значими социални и политически фигури от онзи период. Архитектите, които работят през следващия век не се ръководят от цялостен градски план и нямат покровител, но въпреки това те успяват да обединят отделните елементи в едно хармонично цяло, което е във великолепно съответствие с околния пейзаж и се отличава с голяма красота. Бат е пример за използване на нов модел планировка на улиците, различна от типичната за ренесансовите градове от периода петнадесети до седемнадесети век. Този нов модел цели постигането на живописни изгледи и форми, чрез специално замислено разположение на сградите и местоположението на градовете. Тези нови архитектурни решения оказват влияние върху останалата част на Европа, особено през деветнадесети век. Архитектурата на Бат е отражение на развитието през две велики епохи от човешката история – Римскта и управлението на кралете Джордж I-IV. Римските бани и комплекса от храмове, заедно с останките от древния град Аква Сулис, допринасят за опознаването, разбирането и оценяването на религиозните практики и социалната структура на римското общество. Преустройството на града през осемнадесети век включва уникална комбинация между забележителна градска архитектура и пространствено разпределение. Бат е пример за основните идеи, които са характерни за неокласическото общество през осемнадесети век, които са: проектиране на жилищни сгради с по-голям мащаб, хармонично съчетаване на градския облик с околната среда и създаване и обвързване на градските пространства, проектирани и развити по пример на Бат (който придобива голяма популярност с посещаемостта си като спа курорт. Въпреки че Бат постига най-големия си разцвет през римската епоха и периода на управлението от кралете Джордж I-IV, неговият облик е изражение на непрекъснатото му развитие през две хилядолетия.
Граници на римската империя
Граници на римската империя - снимка Wikipedia
Римските лимеси (Frontiers of the Roman Empire) представят граничната линия на Римската империя през втори век сл. Хр. Тя се простира в продължение на повече от 5000 км от Атлантическия бряг на северна Британия през Европа до Черно море и оттам до Червено море и през Северна Африка до брега на Атлантически океан. Останките на лимеса днес се състоят от следи от стени, канавки, крепости, кули, наблюдателници и цивилни селища. Определени елементи на линията са открити, някои са възстановени, а много малко – разрушени. Двете части на лимеса в Германия имат дължина от 550 км от северозападната част на страната до Дунав на югоизток. 118-километровият Адрианов вал (Великобритания) е бил построен по заповед на император Адриан през 122 г. по периферията на провинция Британия. Това е впечатляващ пример за организация на военна зона и илюстрира отбранителните техники и геополитически стратегии на Древния Рим. Изграждането на Антониновия вал, 60-километрово отбранително съоръжение в Шотландия, е започнато от император Антонин Пий през 142 г. като защита срещу “варварите” от север. Той определя крайната точка на римския лимес.
Дворец Уестминстър, Уестминстърско абатство и църква Света Маргарет (Англия)
Уестминстърско абатство - снимка Wikipedia
Уестминстърският дворец (Westminster Palace, Westminster Abbey and Saint Margaret’s Church) е изграден през 1840г. на мястото на значими средновековни руини и е чудесен пример за неоготическа архитектура. Този обект е с голяма историческа и символична значимост и обхваща малката средновековна църква Света Маргарет, построена в перпендикулярния готически стил, и Уестминстърското абатство, където от единадесети век биват коронясвани всички суверени.
Дворец Уестминстър - снимка Wikipedia
Уестминстърският дворец, Уестминстърското абатство и църквата Света Маргарет представят историята на една от най-древните парламентарни монархии от нашето съвремие и развитието на парламентарните и конституционни модели и институции. Устминстърското абатство е израз на последователни етапи от развитието на английското изкуство през готическия период. Абатството е източник на вдъхновение за дейността на Бари и Пугин при изграждането на двореца Уестминстър. Той показва значимостта и величието на конституционната монархия и принципите на двукамарната парламентарна система, които са наложени през деветнадесети век. Дворецът е един от най-важните монументи, представящи неоготическата архитектура и е забележителен, цялостен и завършен пример за неоготически стил. Уестминстърската зала е един от най-значимите монументи, изградени в перпендикулярен стил и нейният впечатляващ покрив от дъбова дървесина е измежду най-големите постижения на средновековното строителство с дървен материал. Уестминстър е дворец, който става свидетел на едни от най-великите исторически събития, които са формиращи за английския народ и британската нация. Църквата Света Маргарет е очарователна постройка, изградена в перпендикулярен стил, в която все още заседава долната камара. Тя е интегрална част от целия комплекс. Уестминстърското абатство оказва влияние върху английската култура през средновековието и повлиява при строителството на Устминстърския дворец през периода на готическото възраждане през деветнадесети век. Абатството, дворецът и църквата представят по конкретен начин особеностите на парламентарната монархия в различни периоди от развитието си в продължение на девет века. Без значение дали посетителят разглежда кралските гробници на Чаптър Хаус, забележително просторната Уестминстърска зала, или камарата на лордовете, изкуството присъства навсякъде по един хармоничен начин, превръщайки тези обекти в своеобразен музей на историята на Обединеното кралство.
Катедрала Кентърбъри, абатство Св. Августин и църква Свети Мартин (Англия)
Катедрала Кентърбъри - снимка Wikipedia
Кентърбъри (Canterbury Cathedral, St Augustine’s Abbey, and St Martin’s Church), в графство Кент, е бил седалището на духовния глава в англиканската църква. В продължение на почти пет века други важни монументи в Кентърбъри са семплата на вид църква Св. Мартин, която е най-старата църква в Англия, руините на абатство Св. Августин, напомнящи за ролята на светеца при покръстването на ептархията през 597г. и катедралата на Исус Христос, която по възхитителен начин съчетава римски и перпендикулярен готически стил, и където през 1170г. е убит архиепископ Томас Бекет. Църквата Св. Мартин, катедралата на Исус Христос и абатството на Св. Августин са едни от най-значимите свидетелства за историята на християнството във Великобритания. Повторното въвеждане на християнската религия в южна Англия от Св. Августин се осъществява в църквата Св. Мартин и води до покръстването на крал Етелберт. По времето, в което Кентърбъри се развива като седалище на англиканскта църква, последователно се прилагат специфични архитектурни решения като приспособяването на римски сгради и създаването на измазани с хоросан англо-саксонски сгради от тухли и камък. В Кентърбъри римският и готическият стил достигат своя разцвет. По времето на Св. Августин и монасите от Рим се появява ранната бенедиктинска монашеска общност. Бенедиктинското монашество се разпространява от Кентърбъри в цяла Великобритания и оказва силно влияние върху английското общество. Стаята за преписване на ръкописи в абатството е била един от най-големите центрове за създаване на книги и нейното влияние излиза извън границите на Кент и Нортумбрия. Нарастването на грамотността, образоваността и ерудицията в абатството превръщат Кентърбъри в един от най-важните средновековни центрове на познанието в страната.
Кентърбъри е важно средище за поклонение, в който са живели Св. Августин и други ранни светци. Неговото значение нараства след убийството и канонизирането на архиепископ Томас Бекет, чиито тленни останки се съхраняват в катедралата и привличат поклонници от цяла Европа. Богатството и влиянието на катедралата нараства през дванадесети век, когато голям брой поклонници правят дарения и спомагат за построяването на внушително допълнително крило в източната част, което се отличава със своите стъклописи, напречни нефове и реновирано вътрешно пространство за църковния хор, възстановено след пожара, избухнал през 1174г. Тези особености я превръщат в един от най-изящните примери за ранно готическо изкуство. Катедралата представя богата панорама от римско ранно и късно готическо изкуство и архитектура. Катедралата на Исус Христос и особено нейното източно крило е уникален шедьовър на изкуството. Красотата на нейната архитектура е обогатена чрез поставянето на най-голямата колекция от витражи във Великобритания. Влиянието на бенедиктинското абатство на Св. Августин е решаващо при същинския ренесанс в Англия. Абатството Св. Августин, църквата Св. Мартин и катедралата са тясно и директно обвързани с налагането на християнството в англо-саксонските кралства.
Остров Хендерсон (Ирландия)
Остров Хендерсън - снимка Wikipedia
Остров Хендерсън (Henderson Island) се намира в източния Тих океан и е един от малкото атоли в света, чиято природа се е съхранила в незасегнат вид. Неговото изолирано местоположение го превръща в първокласна научна лаборатория за изучаване динамиката на еволюционните процеси и видообразуването при тези острови. Островът е забележителен с това, че там се срещат десет растения и четири сухоземни птици, които са ендемични.
Лондонската кула (Англия)
Лондонската кула - снимка Wikipedia
Солидната Бяла кула е типичен представител за нормандска военна архитектура, която оказва влияние върху цялото кралство. Построена е от Уилям Завоевателя до река Темза, за да е в помощ за защитата на Лондон и да демонстрира мощта и силата на създателя си. Лондонската кула (Tower of London) е внушителна крепост, съхранила много исторически периоди и се е превърнала в символ на кралското семейство. Тя е издигната в близост до Бялата кула през 1066г.
Кулата е служила за защита и контрол на град Лондон. Тя е разположена на пътя за достъп до столицата и е своеобразен вход към нормандското кралство. Изградена на стратегическо място, на брега на река Темза, тя е много важен разграничител между мощта и силата на Лондон и величието на монархията. Тя изпълнява двойствена роля за защитата на града, като едновременно е отбранителна структура, пункт за снабдяване на гарнизона с хранителни провизии и от нея се осъществява контролът върху гражданите. До деветнадесети век кулата буквално се извисява над останалите постройки в околността.
Лондонската кула е израз на нормандската мощ и символизира повече от всяка друга структура значимостта на завладяването на Англия от нормандците през единадесети век. Тези събития помагат за създаването на по-близки връзки с Европа, оказват влияние върху английския език и култура и водят до създаването на една от най-мощните монархии в Европа. Бялата кула е най-добре съхранилият се крепостен замък в Европа, заедно с допълнително изградени структури от тринадесети и четиринадесети век, построени чрез използването на най-добрите за този период техники от военната архитектура. Те са апогей при прилагането на един сложен дизайн, прилаган при създаването на замъци, който възниква в Нормандия и се разпространява от нормандските земи до Англия и Уелс. Лондонската кула е пример за средновековен дворцов замък, който еволюира от единадесети до шестнадесети век. Допълнителните структури, построени от Хенри III и Едуард I, и особено изграждането на двореца във вътрешността на крепостта посредством иновативни техники превръща кулата в един от най-новаторските и влиятелни дворцови комплекси в Европа (през периода от началото на тринадесети до четиринадесети век). Структурите са се съхранили в голяма степен. Дворцови сгради са добавяни към комплекса до шестнадесети век, въпреки че малко от тях са се запазили. Съхраняването на дворцови постройки дава рядката възможност да се види живота на средновековните монарси, зад укрепените стени. Лондонската кула е един от малкото примери за постоянно развиващ се дворцов комплекс от Средновековието, който оказва влияние в страната и извън границите й. Продължителното използване на кулата от последователно управлявали монарси спомага за развитието на няколко ключови държавни институции. Техни много важни функции са свързани с националната защита, сеченето на монети и поддържането на архива. От края на тринадесети век кулата е едно от основните хранилища за официални документи и ценни вещи, които са притежание на кралското семейство. От седемнадесети век тук се съхраняват кралските ценности. Кулата е свидетел на едни от най-важните събития от европейската и британската история.
Счита се, че Бялата кула е една от най-важните сгради при завладяването на Англия от нормандците и символизира мощта и трайността на новия ред. През петнадесети век в тукашния затвор са държани Едуард IV и неговият по-малък брат, а по-късно, през шестнадесети век, четири английски кралици, три от които са екзекутирани в Зелената кула – Ан Болейн, Катрин Хауърд и Джейн Грей. Само Елизабет I успява да избяга, като в последствие оказва голям принос при формирането на събитията от английската история. Кулата също оказва влияние върху реформацията в Англия, тъй като католическите и протестантските затворници /тези, които оцеляват/ описват своите преживявания, като по този начин кулата добива популярност като място за екзекуции и мъчения. Лондонската кула е монументален символ на кралската власт и модел за изграждането на подобни структури от края на единадесети век насам. Много други са построени по нейно подобие от камък, например в Колчестър, Рочестър, Норуич и други.
Острови Гоф и Инаксесибъл (Ирландия)
Островите Гоф и Инаксесибъл - снимка Wikipedia
Островите Гоф и Инаксесибъл (Gough and Inaccessible Islands) се намират в южния Атлантически океан и обхваща една от най-запазените островни и морски екосистеми, разположени в зона с хладен, умерен климат. Впечатляващите стръмни скали на острови Гоф и Инаксесибъл се издигат над океана, а сред съществуващите там животински видове няма такива, които са привнесени от хората. Те са убежище за една от най-големите колонии от морски птици в света. Остров Гоф е дом на два ендемични вида сухоземни птици – зеленокожка и овесарка, както и дванадесет ендемични вида растения. Остров Инаксесибъл е обитаван от два вида птици, осем растителни и поне десет безгръбначни вида, които са ендемични за острова.
Стар и нов град на Единбърг (Шотландия)
Единбърг - снимка Wikipedia
Единбърг (Old and New Towns of Edinburgh) е бил столица на Шотландия след петнадесети век. Той има две отличаващи се зони – Старият град, с характерните за него средновековни крепости, и неокласическият Нов град, чието развитие от осемнадесети век насам оказва голямо влияние върху европейското градоустройство. Хармоничното съществуване на тези две контрастиращи части на града, всяка от които с множество важни сгради, придава на градския пейзаж уникален облик. Контрастът между естествено разрасналия се средновековен Стар град и планирания Нов град, в стил Джордж I-IV, са съчетани в една ясна концепция за градска структура, която е уникална за Европа. Тези две градски части са свързани посредством виадукта Норт Бридж и насип, създаващи изключителен градски пейзаж. Старият град се простира по висок хребет от замъка, към ниската част, където е разположен дворецът Холирууд. Неговите структури наподобяват парцелите, владени от градски жители срещу данък, които са били разположени в Канонгейт, основан като “абатски шотландски град с общинско самоуправление, подвластен на абатство Холирууд”. Градските структури представят националната традиция при изграждането на високи и тесни къщи с дворове или парцели, разделени от тесни пътища. В съответствие с тази традиция са създадени някои от най-високите сгради в света от тази епоха. Старият град съдържа множество къщи на търговци и благородници от шестнадесети и седемнадесети век, като реновираното имение Гладстон Ланд, което се издига на шест етажа, и важни ранни обществени сгради, като катедралата Св. Гайлс. За Стария град са характерни съхранилата се и малко променена средновековна улична планировка, наподобяваща рибна кост с тесни, задънени улици, пасажи и вътрешни дворове, с достъп до Хай стрийт – най-широката и дълга улица в Стария град.
Новият град е изграден между 1767г. и 1890г., като комплекс от седем нови града, разположени върху ледникова долина на север от Стария град. За него е характерна необикновено голяма концентрация от планирани градски комплекси с фасади, облицовани в дялан камък, и първокласни неокласически сгради, свързани с работата на наложили се архитекти, включително Джон и Робърт Адам, Сър Уилям Чеймбърс и Уилям Плейфеър. Градският пейзаж съдържа и съчетава градини, които са проектирани така, че да може да се извлече максимална полза от топографията, като същевременно се образува обширна мрежа от частни и обществени открити пространства. Новият град обхваща множество големи зелени площи. Последователните планирани разширявания на новия град и високото качество на неговата архитектура налагат стандарти за територията на Шотландия и извън нея и оказват ключово влияние върху развитието на градската архитектура и градоустройството в Европа. Драматичният облик на топографията в стария град, в съчетание с планираното разпределение на сградите с важно значение, както в Стария, така и в Новия град, разкрива изключителни гледки и панорами. Обновяването и съживяването на стария град в края на деветнадесети век и заимстването на отличителен баронски стил при построяването на градски сгради повлиява върху създаването на мерки за съхраняване на градския пейзаж. В Единбург са се съхранили по-голяма част от значимите сгради, като са се запазили в по-добро състояние отколкото други ценни сгради, находящи се в други исторически градове. Последователни разширявания на новия град оказват решаващо влияние върху развитието на градоустройството в цяла Европа, в периода между осемнадесети и деветнадесети век. Старият и новият град отразяват важни промени в европейското градоустройство – от затворения тип защитени крепостни средновековни градове с кралски дворци и абатства, заедно с естествено развиващите се селища с имоти, ползвани срещу данък – до появата на планираното градоустройство през периода на Просвещението, което може да се види в Новия град, и преоткриването и възраждането на Стария град с прилагането на отличителния баронски стил в архитектурата и в градски условия.
Морски Гринуич (Англия)
Морски Гринуич - снимка Wikipedia
Комплексът от сгради в Гринуич (Maritime Greenwich), в периферията на Лондон, и паркът, в който са разположени, се превръщат в символ на артистичните и научни постижения през седемнадесети и осемнадесети век. Куинс Хаус /от Иниго Джоунс/ е първата сграда в Англия, построена в стил паладин, докато комплексът, в който доскоро се помещава Ройъл Нейвъл Колидж, е проектиран от Кристофър Врен. Паркът, който е създаден по оригиналния проект на Андре ле Нотр съдържа старата кралска обсерватория, която е създадена от Врен и учения Робърт Хуук. Комплексът от седемнадесети век Куинс Хаус е част от кралския дворец в Гринуич и е симетрично разположен по река Темза, заедно с дворцовият бароков комплекс на кралската болница за моряци и кралската обсерватория. Тя е основана през 1675г. и е разположена в Роял парк, създаден през 1660г. Кралската болница е покровителствана от кралското семейство в продължение на два века и представлява връхна точка в работата на архитектите Иниго Джоунс и Кристофър Врен и отразява в по-широк план постиженията на европейската архитектура във важен период за нейното развитие. Град Гринуич се разраства в близост до портите на кралския дворец и със своите вили и представителни тераси с хоросанова мазилка, разположени около църквата Свети Алфидж на Николас Хоксмур остават на заден план като фон за комплекса.
Като първата сграда в стил паладин Куинс Хаус вдъхновява построяването на класически къщи и вили в цялата страна в продължение на два века, след като е издигната. Кралската болница е проектирана и построена за период от няколко десетилетия от Кристофър Врен и други утвърдили се архитекти. Тя е един от най-забележителните барокови комплекси в Англия. Роял парк е шедьовър, при чието създаване е използван симетричен дизайн върху неравен терен. Кралската обсерватория дава своя принос за науката, чрез точното измерване на движението на Земята, като в същото време допринася за развитието на навигацията в световен план. Обсерваторията е мястото от където започва разпределението на часовите зони и измерването на географските дължини по света. Частните и обществени сгради, както и Роял парк в Гринуич оформят изключителен ансамбъл, който свидетелства за артистичните и творчески постижения на хората. Морски Гринуич е свидетел на развитието на европейската архитектура в една важна фаза от нейната еволюция, като в същото време оказва влияние върху тенденциите в архитектурата при следващите поколения. Паркът е пример за взаимодействието между човека и природата пред период от два века. Дворецът, Ройъл Нейвъл Колидж и Роял парк дават представа за силата и влиянието на короната през седемнадесети и осемнадесети век.
Неолитен паметник в Оркни (Шотландия)
Неолитен паметник в Оркни - снимка Wikipedia
Комплексът от монолитни монументи на остров Оркни (Heart of Neolithic Orkney) се състои от голяма гробна камера /Маес Хоув/, два церемониални каменни обръча /Kамъните на Стенес и Pръстенът на Бродгар/, както и селище /Скара Брае/. Тук се намират и редица неизследвани церемониални погребални обекти и селища. Този комплекс представя един крупен праисторически културен ландшафт, който дава сведения за живота преди пет хиляди години на този отдалечен архипелаг в северната периферия на Шотландия. Монументите в Оркни датират от 3000 до 2000г.пр.Хр. и са забележително свидетелство за културните постижения на хората в Северна Европа по времето на неолита.
Индустриална местност Блаенавон (Ирландия)
Индустриална местност Блаенавон - снимка Wikipedia
Местността около Блаенавон (Blaenavon Industrial Landscape) свидетелства за водещата роля на южен Уелс, като главният производител на желязо и каменни въглища в света през деветнадесети век. Тук са съхранени всички важни елементи от производствения комплекс – мини с руда и каменни въглища, каменоломни, примитивна железопътна система, пещи, работнически домове и инфраструктурата на общността. Ландшафтът на Блаенавон разкрива социално-икономическата структура на индустрията през деветнадесети век. Компонентите на индустриалния комплекс са изключително завършен пример за индустриален пейзаж от деветнадесети век.
Исторически град Сент Джордж и прилежащи крепости, Бермуди (Великобритания )
Исторически град Сент Джордж и прилежащи крепости - снимка Wikipedia
Град Сент Джордж (Historic Town of St George and Related Fortifications, Bermuda) е основан през 1612г. и представлява забележителен пример за най-ранните английски селища от градски тип в Новия свят. Прилежащите му крепости илюстрират ярко развитието на английската военна архитектура от седемнадесети до двадесети век, която е пригодена така, че да удовлетворява нуждите на артилерията. Историческият град Сент Джордж и прилежащите му крепости са забележителен пример за непрекъснато населяван укрепен колониален град, датиращ от началото на седемнадесети век. Той е най-старият английски град в Новия свят.
Долина на река Дервент
Долината на река Дервент - снимка Wikipedia
Долината на река Дервент (Derwent Valley Mills) в централна Англия обхваща комплекс от фабрики за памук, построени през осемнадесети и деветнадесети век, както и индустриален ландшафт, който представлява голям интерес за историята на технологиите. В своя модерен вид фабриките възникват в Кронфорд, където изобретенията на Ричард Аркрайт се използват за мащабно индустриално производство. Къщите на работниците, трудили се в тези фабрики, са се съхранили непокътнати и са свидетелство за социално-икономическото развитие в този район. В долината на река Дервент се заражда модерното фабрично производство при изграждането на нов тип сгради, които са пригодени, така че в тях да се използват новаторски технологии за предене на памук, разработени от Алкрайт в началото на деветнадесети век. В тази долина за първи път в един селски пейзаж се внедрява широкомащабно индустриално производство. Необходимостта да се осигурят жилищни условия и други удобства за нуждите на работниците и управленския екип, води до създаването на първите модерни индустриални градове.
Дорсет и крайбрежие на Източен Девон (Англия)
Дорсет и крайбрежие на Източен Девон - снимка Wikipedia
Оголените пластове на стръмните скали по крайбрежната ивица на Дорсет и Източен Девон (Dorset and East Devon Coast) представят почти непрекъсната поредица от скални образувания, датиращи от мезозойската ера, обхващаща около 185 милиона години от историята на Земята. Намерените тук вкаменелости, както и релефа с характерните му геоморфологични образувания допринасят за развитието на геоложките науки повече от триста години. Оголванията на пластове в този обект представят скални образувания от триаския, юрския и кредния период. Обектът обхваща редица местности с фосили, които са значими в международен план. Тук са намерени фосили от гръбначни и безгръбначни видове, както морски, така и сухоземни. Те се явяват добре запазени и разнообразни свидетелства за живота през мезозойската ера.
Ню Ланарк (Шотландия)
Ню Ланарк - снимка Wikipedia
Ню Ланарк (New Lanark) е малко село от осемнадесети век, разположено сред несравнимата шотландска природа, в местност, където филантропът и утопист идеалист Робърт Оуен създава образец за индустриална общност в началото на деветнадесети век. Внушителните сгради на фабриките за обработка на памук, просторните и добре проектирани работнически къщи и внушителния образователен институт и училището все още свидетелстват за хуманизма но Оуен.
Когато новият метод на Оуен за фабрично производство, разработен, за да се приложи в текстилната промишленост, бива внедрен в Ню Ланарк, се отчита необходимостта от жилища и други удобства, за да бъдат устроени работниците и мениджърите. На това място Робърт Оуен създава модела за индустриална общност, който се разпространява по целия свят през деветнадесети и двадесети век. В Ню Ланарк са изградени не само добре проектирани и обзаведени жилища за работниците, но също и обществени сгради, които целят удовлетворяването на техните духовни и физически нужди. Името на Ню Ланарк се свързва с това на Робърт Оуен и неговата социална философия по отношение на идеи, насочени към съвременно образование, реформа на индустриалното производство, хуманно отношение към работниците, международно сътрудничество и създаване на градове-градини, които също оказват силно влияние върху общественото развитие от деветнадесети век насам.
Солтейр (Англия)
Солтейр - снимка Wikipedia
Солтейр (Saltaire), в Западен Йоркшир, е добре запазено и цялостно индустриално селище от втората половина на деветнадесети век. Неговите текстилни фабрики, обществени сгради и жилища за работниците са построени в хармоничен стил и в съответствие с високи архитектурни стандарти. Градоустройственият план се е съхранил в първоначалния си вид и оставя впечатление за наложил се викториански филантропски патернализъм. Солтейр е изключителен пример за индустриален град, чийто градоустройствен план оказва много голямо влияние при развитието на движението, подкрепящо идеята за изграждане на градове-градини. Архитектурата и градоустройствения план на Солтейр отразяват филантропския патернализъм, характерен за средата на деветнадесети век, както и важната роля, която изиграва текстилната индустрия в социално-икономическото развитие.
Кралски ботанически градини, Кю (Англия)
Кралски ботанически градини, Кю - снимка Wikipedia
Тези исторически градини в Кю (Royal Botanic Gardens, Kew) със специално парково оформление съдържат елементи, характерни за важни периоди от историята на градинското изкуство от осемнадесети до двадесети век. Градините съдържат ботанически колекции /вкаменелости на растения, живи растителни видове и архивни документи/, които са значително обогатени през вековете. От създаването си през 1759г., градините непрекъснато дават своя принос за изучаването на растителното разнообразие. От осемнадесети век насам ботаническите градини в Кю са били тясно свързани с научния и икономическия обмен в областта на ботаниката по света. Изражение на това е голямото разнообразие от колекции в градините. За особеностите на ландшафта и архитектурата в градинските пространства е характерно значително артистично влияние, както по отношение представянето на растителни видове от Европа, така и от по-далечни райони. Градините в Кю имат значителен принос за развитието на много научни дисциплини, особено на ботаниката и екологията. Градините със специално парково оформление, както и с различни структури, са създадени от известни творци като Чалз Бриджман, Уилиям Кент, Ланселот Браун и Уилям Чеймбърс. Те са отражение на зараждащи се движения, които по-късно придобиват световна значимост.
Ливърпул – морски и търговски град (Англия)
Ливърпул - снимка Wikipedia
Шест зони от историческия център и доковете на морския търговски град Ливърпул (Liverpool – Maritime Mercantile City) свидетелстват за развитието на един от основните търговски центрове от осемнадесети и деветнадесети век. Ливърпул изиграва важна роля за разрастването на Британската империя и се превръща в главно пристанище за масовото движение на хора, например на роби и емигранти от Северна Европа към Америка. Ливърпул е пионер в разработването на модерна технология за пристанищата, транспортни системи и управление на пристанищата. Включените в списъка на ЮНЕСКО зони съдържат множество важни търговски, граждански и административни сгради, включително културния център Сейнт Джордж. Като основен търговски център Ливърпул създава новаторски технологии и методи за изграждането и управлението на пристанища. Така той допринася за създаването на международни търговски мрежи из цялата Британска общност. Градът и пристанището са изключително доказателство за развитието на морската търговска култура през осемнадесети и деветнадесети век, която допринася за създаването на британската империя. Той е център на търговията с роби до нейното премахване през 1807г. Ливърпул е чудесен пример за световно търговско пристанище, което представя ранните фази от развитието на световната търговия и създаването на културни връзки в Британската империя.
Промишлен район Корнуол и Западен Девон
Промишлен район Корнуол и Западен Девон - снимка Wikipedia
Голяма част от пейзажа на Корнуол и Западен Девон (Cornwall and West Devon Mining Landscape), е променена през осемнадесети и началото на деветнадесети век в резултат от много бързото развитие при експлоатацията на мините, от които се добива мед и калай. Дълбоките подземни мини, машинните зали, леярните, новите градове, дребната селска собственост, пристанищата и свързаните с тях индустрии, отразяват навлизането на множество нововъведения, които в началото на деветнадесети век позволяват на региона да произведе две трети от световните доставки на мед. Значителните по мащаб останки са свидетелство за приноса, който дават Корнуол и Западен Девон за индустриалната революция в западната част на Великобритания и за огромното влияние, което има региона върху световния минодобив. Технологиите в Корнуол, представени от машини, машинни зали и съоръжения за минодобив се прилагат по цял свят. Корнуол и Западен Девон се намират в центъра на област, от която бързо се разпространяват съоръженията за минодобив.
Понтсисилте: акведукт и канал
Понтсисилте: акведукт и канал - снимка Wikipedia
Този обект с акведукт и канал (Pontcysyllte Aqueduct and Canal) се намира в североизточен Уелс и е с дължина 18 км, което го нарежда сред големите постижения на гражданското инженерство от периода на Индустриалната революция. Строителната дейност по изграждането му завършва в началото на деветнадесети век. Каналът се разпростира върху географски местности с неблагоприятен терен и при построяването му са били необходими важни и находчиви инженерни решения, особено като се има предвид, че при направата му не са използвани шлюзове. Акведуктът Понтсисилте е иновативен шедьовър на инженерната дейност, а монументалната архитектура с метални конструкции е разработена от прочутия инженер Томас Телфорд. Използването както на отливки, така и на ковано желязо в акведукта, позволява създаването на конструкция с извивки, която е лека и здрава. Така е постигнат цялостен ефект, при което огромната маса е същевременно и елегантна. Съоръжението е добавено като шедьовър на творческия гений, отличаващ се и като забележителен синтез от опит, който е постигнат в Европа. Обектът е познат и като новаторски ансамбъл, който вдъхновява много други проекти по цял свят.
Каналът е забележителен пример за конструиран с инженерни познания воден път, преминаващ през труден географски терен и изграден в края на осемнадесети и началото на деветнадесети век. Построяването му е изисквало множество смело замислени инженерни решения. Акведуктът е шедьовър, създаден от Томас Телфорд и е конструиран чрез приложение на метални сводове, поддържани от високи и тънки иззидани подпори.
Акведукт и каналът в този обект са изключителни ранни примери за проявено новаторство по времето на Индустриалната революция във Великобритания, които правят възможно решителното развитие на транспортните възможности там. Те се явяват като свидетелство за изключително важен интернационален обмен и влияние в областта на вътрешните водни пътища, инженерството, териториалното планиране и приложението на желязото при строителния дизайн.
Акведуктът е изключително иновативна инженерна структура с голям мащаб. Това е първият велик шедьовър на Телфорд и изгражда основата на неговата изключителна международно призната репутация. Конструкцията е уникално за времето си доказателство за продуктивните възможности на желязообработващата индустрия във Великобритания.
Интензивното строителство на канали във Великобритания, от втората половина на осемнадесети век нататък, и това на канала, е показателно за важния обмен на технологичен опит и значителния прогрес при дизайна и конструирането на изкуствени водни пътища.
Този канал и неговите инженерни структури са свидетелство за решителен етап от развитието на тежкия товарен транспорт, за да се достигне в бъдеще до Индустриалната революция. Те са изключително доказателство за новите възможности в областта на техниката и монументалното строителство.
Интегритет и автентичност
Интегритетът на водния път се поддържа от хидравлични и инженерни структури, които са запазени в първоначалния им вид. Обаче старите укрепващи насипи от натрошен камък създават значителни проблеми за стабилността, както и с водопропускливостта, най-вече през втората половина на двадесети век. Ремонтните дейности включват технически решения (които са различни от простите първоначални баластри), както за структурната устойчивост, така и за водопропускливостта: бетон, геотекстил и др. Като особеност, показваща интегритета, тези допълнения правят възможно поддържането на хидравличните операции по водния път и съхраняването на всички морфологични характеристики. Цялостният облик на ландшафта и буферната зона на обекта допринасят за стойността му. Обектът притежава всички необходими елементи, разкриващи интегритета и стойността му като основен исторически канал от периода на Индустриалната революция. Няколкото структурни промени, които са приложени при двата големи акведукта, се смятат за незначителни и допринасят за поддържане на обекта, така че да е използваем. Подмяната на материалите е ограничена. През двадесети век при поправките по зидарията не винаги се използват същия вид камъни. Сградите, свързани с канала, и тяхното естествено обкръжение на повечето места е с голяма степен на автентичност.
Управление и условия за съхранение
Техническото управление, свързано с монументите на британските водни пътища, е задоволително. Планът за управление е на добро ниво; в него ясно са посочени начините за съхранение, но трябва да бъде допълнен със структурирани предложения за запазването на буферната зона, както и да се състави план за повишаване на туристическия поток и представяне на местността.
