Световно наследство в България

Световно наследство в България

Боянска църква

Боянска църква - снимка - Wikipedia

Боянската църква (Boyana Church) се намира в покрайнините на София и се състои от три постройки. Източноправославната църква е построена през десети век, а в последствие, в началото на тринадесети век, е разширена от севастократор Калоян, който поръчва издигането на двуетажна постройка в близост до нея. Фреските във втората църква са изографисани през 1259г. и превръщат композицията в една от най-важните колекции от средновековни изображения. На комплекса е придаден завършен вид при построяването на трета църква в началото на деветнадесети век.
Боянската църква е измежду най-цялостните и чудесно завършени монументи от източноевропейското средновековно изкуство.

Мадарски конник

Мадарски конник

Мадарски конник - снимка - Wikipedia

Мадарският конник (Madara Rider) изобразява фигура на рицар, който триумфира след победата си над лъв. Композицията е издялана върху стръмна скала с височина от 100 метра, която се намира в близост до село Мадара, находящо се в североизточната част на България. По време на съществуването на Първото българско царство, Мадара е главната сакрална местност, преди България да приеме Християнството през девети век. Надписите, поставени до скулптурата, разказват за събития, случили се между 705г.пр.Хр. и 801г.пр.Хр.

Ивановски скални църкви

Ивановски скални църкви

Ивановски скални църкви - снимка Wikipedia

Долината на русенки Лом, в североизточната част на България, съдържа комплекс от издълбани в скалите църкви, манастири и килии, създадени в близост до село Иваново. Това е местността, в която първите отшелници издълбават килиите – Ивановски скални църкви (Rock-Hewn Churches of Ivanovo) – си през дванадесети век. Платна от четиринадесети век свидетелстват за изключителното майсторство на творците от Търновската школа по изкуство.






Тракийска гробница в Казанлък

Тракийска гробница в Казанлък

Тракийска гробница в Казанлък - снимка Wikipedia

Тракийска гробница в Казанлък (Thracian Tomb of Kazanlak) датира от елинския период, приблизително към края на четвърти век пр.Хр. Тя се намира близо до Севастопол, който е столичен град на тракийския цар Севт III, както и част от голям тракийски некропол. Толосът се състои от тесен коридор и кръгла гробна камера, като и двете му помещения са украсени с пана, изобразяващи гробни ритуали и културата на траките. Тези изображения са измежду най-добре запазените артистични произведения на изкуството в България от елинския й период.

Стар град на Несебър

Стар град на Несебър

Стар град на Несебър - снимка Wikipedia

Разположен на скален полуостров по Черноморието, град Несебър (Ancient City of Nessebar) има над три хилядолетна история и възниква като тракийско селище на име Менембрия. В началото на шести век пр.Хр. градът се превръща в гръцка колония. Останките от него, представящи най-вече елинския период от съществуването му, включват акрополис, храм на Аполон, ангора и стена от тракийски укрепления. Сред другите монументи са базиликата Стара митрополия и крепост от средновековието, когато Несебър е един от най-важните византийски градове по западното крайбрежие на Черно море. Дървените къщи, построени през деветнадесети век, са типични за черноморската архитектура от този период.

Национален парк Пирин

Национален парк Пирин

Национален парк Пирин - снимка Wikipedia

Разположен на територия от 27,400 хектара и височина от 1,008 – 2,914м в Пирин планина, Национален парк Пирин (Pirin National Park) се отличава с варовиков балкански пейзаж, езера, водопади, пещери и борови гори. В тези стръмни планини са разпръснати над 70 ледникови езера, а самият парк е обитаван от стотици ендемични и редки видове, които представят флората от плейстоцена. Планините разкриват разнообразни и уникални пейзажи с голяма естетическа стойност.

Рилски манастир

Рилски манастир

Рилски манастир - снимка Wikipedia

Рилският манастир (Rila Monastery) е основан през десети век от Свети Иван Рилски, отшелник, който е канонизиран от православната църква. Аскетичната му обител и гробница се превръщат в свято място, което е преобразено в манастирски комплекс и изиграва важна роля в религиозния и социален живот на средновековна България. Разрушен от пожар през деветнадесети век, комплексът бива изграден наново в периода между 1834г. и 1862г. Рилският манастир е типичен пример за архитектурата от българския ренесанс (осемнадесети и двадесети век) и символизира самосъзнанието за славянска културна идентичност след векове на окупация.

Природен резерват Сребърна

Природен резерват Сребърна

Природен резерват Сребърна - снимка Wikipedia

В природен резерват Сребърна (Srebarna Nature Reserve) се намира сладководно езеро, разположено в съседство с река Дунав, което се простира на територия от над 600 хектара. Този резерват е местност, в която се размножават над 100 вида птици, много от които редки и застрашени от изчезване. Над 80 други птичи видове мигрират и търсят убежище там всяка година. Измежду най-интересните видове птици са далматинския пеликан, голямата бяла чапла, нощната чапла, розовата чапла, блестящият ибис и бялата лопатарка.
Природен резерват Сребърна опазва територия със характерни мочурливи местности, които са били типични за облика на българските земи от миналото. Той подслонява разнообразие от растителни и животински видове, които са все по-застрашени. Мочурливите площи са важен хабитат за голям брой зимуващи там птичи видове. Подвижните острови, обрасли с върби, са от съществено значение за размножаването на птиците. Северният край на острова постепенно преминава в мочурливи ливади. В северозападната част на езерото и по река Дунав има обръчи от речни гори с единични представители на бялата върба.
Богатият птичи свят в природния резерват Сребърна е основание за неговата международна известност. Местността е обитавана от птици, чиито популации са жизнено важни за оцеляването на видове. Освен за далматинския пеликан, резерватът е хабитат за най-големите популации на четири застрашени вида в световен мащаб: малък корморан, белоока потапница, морски орел и дърдавец. В европейски мащаб, Сребърна е важна защитена зона и среда за видове като малкия воден бик, нощната чапла, гривестата чапла, малката бяла чапла, розовата чапла, лопатарката и червения ангъч. Тук се срещат и три вида малки морски патици. Заплашеният от изчезване по цял свят малък корморан, както и червеногушата гъска, прекарват зимните месеци в резервата, а зимните популации на малката белочела гъска, сивата гъска и хвойновия дрозд са със значителен брой.

Тракийска гробница в Свещари

Тракийска гробница в Свещари

Тракийска гробница в Свещари - снимка Wikipedia

Открита през 1982г. в близост до село Свещари (Thracian Tomb of Sveshtari), тази тракийска гробница от трети век пр.Хр. отразява фундаменталните структурни принципи на тракийското култово строителство. Тракийската гробницата при Свещари има уникален архитектурен декор от рисувани пана и полихромни женски статуи, които са получовеци и полуживотни. Десетте женски фигури, които са изваяни по високия релеф на стените в централното помещение, както и декорацията на дъгата на арката при купола, са единствените примери за този вид архитектурни елементи по земите на траките. Те са забележителен пример за културата на гетите – тракийски народ, който, по сведения на древни картографи, е поддържал контакт с елините и хиперборийците.

Тези резервати и безценни исторически паметници са включени в списъка на ЮНЕСКО като част от Световното наследство.

Posted in България | Tagged , , , , , , , , , | Leave a comment

Световно наследство в Зимбабве

Световно наследство в Зимбабве

Национален парк Мана Пулс и сафари резервати Сапи и Чеворе

Национален парк Мана Пулс

Национален парк Мана Пулс - снимка Wikipedia

Стръмни скали са надвиснали над бреговете на река Замбези и наводняваните райони в тази местност. Национален парк Мана Пулс и сафари резервати Сапи и Чеворе (Mana Pools National Park, Sapi and Chewore Safari Areas) са убежище за забележителен брой диви животни, включително слонове, бизони, леопарди и гепарди. Тук може да бъде наблюдавана и важна концентрация от нилски крокодили.

Национален паметник Велико Зимбабве

Национален паметник Велико Зимбабве

Национален паметник Велико Зимбабве - снимка Wikipedia

Руините на Велико Зимбабве (Great Zimbabwe National Monument), които според легендата са били столица на кралицата Шеба, са уникално свидетелство за общността на Шона от цивилизацията Банту между единадесети и петнадесети век. Градът покрива площ от почти 80 хектара, като е бил важен търговски център и добива известност в началото на Средновековието.

Национален паметник руини Кхами

Национален паметник руини Кхами

Национален паметник руини Кхами - снимка Wikipedia


Кхами (Khami Ruins National Monument) се развива след като столицата на Велико Зимбабве е изоставена в средата на шестнадесети век. Обектът е от голям интерес за археолозите. Откритието на предмети, внесени от Европа и Китай, свидетелства, че Кхами е основен търговски център за дълъг период от време.



Моси – Оа – Туня/ Водопади Виктория

Водопади Виктория

Водопади Виктория - снимка Wikipedia

Водопадите Виктория (Mosi-oa-Tunya / Victoria Falls) са едни от най-грандиозните водопади в света. Река Замбези, която е с широчина 2 км в тази си точка, пада с грохот по поредица от базалтови проломи, а от водата се издига цветна мъгла, която може да бъде наблюдавана от над 20 км. Обектът е вписан поради наличните там геоложки и природни особености. Водопадите са намират и в територията на Замбия.

Възвишения Матобо

Възвишения Матобо

Възвишения Матобо - снимка Wikipedia

Възвишения Матобо (Matobo Hills) се отличават с множество скалисти хълмове, които се издигат над гранитен пласт, който покрива по-голяма част от територията на Зимбабве. Големите скални блокове са служили за естествено убежище на древните хора от ранната каменна епоха, до началото на нашата ера и периодично след това. В тях може да бъде видяна забележителна колекция от скални рисунки. Възвишенията Матобу остават важен притегателен център за местните общества, които все още използват светите мета и светилищата, тясно свързани с техните традиции и социално-икономически дейности.
Възвишенията Матобо се отличават с една от най-големите концентрации на скално изкуство в Южна Африка. Богатите археологически свидетелства и сведенията от скалните изображения в Матобо дават богата представа за живота на обществата от ловци-събирачи и за начина, по който земеделските общества ги изместват. Скалното изкуство разкрива сведения за взаимодействието на хората и заобикалящата ги природна среда, както и за съхранилите се религиозни вярвания, свързани с тези възвишения. Религиозните вярвания мвари, изповядвани в Матобо, вероятно датират от желязната епоха и са може би най-наложилата се традиция в Южна Африка.

Posted in Зимбабве | Tagged , , , , , , | Leave a comment

Световно наследство в Замбия

Световно наследство в Замбия

Моси – Оа – Туня/ Водопади Виктория

Водопади Виктория

Водопади Виктория - снимка Wikipedia

Водопадите Виктория са едни от най-грандиозните водопади в света. Река Замбези, която е с широчина 2 км в тази си точка, пада с грохот по поредица от базалтови проломи, а от водата се издига цветна мъгла, която може да бъде наблюдавана от над 20 км. Обектът е вписан поради наличните там геоложки и природни особености.

Това е единственият засега обект в Замбия, който е под закрилата на ЮНЕСКО и е част от Световното природно и културно наследство на човечеството.

Posted in Замбия | Tagged , | Leave a comment

Световно наследство в Йемен

Световно наследство в Йемен

Стар укрепен град Шибам

Стар укрепен град Шибам

Стар укрепен град Шибам - снимка Wikipedia

Укрепеният и обграден със стени град Шибам (Old Walled City of Shibam) е създаден през шестнадесети век и е един от най-старите и най-добри примери за градоустройство, базирано на принципа на вертикалното планиране. Неговите внушителни, наподобяващи кули сгради се извисяват над стръмни скали и поради това градът е наречен “Манхатън на пустинята”.

Стар град на Сана

Стар град на Сана

Стар град на Сана - снимка Wikipedia

Сана (Old City of Sana’a) е разположена в планинска долина на височина от 2,200 метра и е населявана от над 2,500 години. През седми и осми век Сана се превръща в един от основните центрове за разпространението на исляма. Неговото религиозно и политическо наследство е отразено в 103 джамии, 14 хамама и над 6,000 къщи, които са построени преди единадесети век. Многоетажните кулообразни къщи в Сана са построени от отъпкана пръст (писе) и допринасят за красотата на този обект.

Исторически град на Забид

Исторически град на Забид

Исторически град на Забид - снимка Wkipedia

Жилищната и военна архитектура и градоустройственият план на Забид (Historic Town of Zabid) го превръщат в изключителен археологически и исторически обект. Освен че градът е столица на Йемен от тринадесети до петнадесети век, той играе важна роля в арабският и мюсюлманския свят в продължение на много векове, поради ислямския университет, който се намира там.







Архипелаг Сокотра

Архипелагът Сокотра

Архипелагът Сокотра - снимка Wikipedia

Архипелагът Сокотра (Socotra Archipelago) е разположен в северозападния Индийски океан, в близост до Аденския залив. Той е с дължина от 250 км и обхваща четири острова и две скалисти островчета, които се явяват продължение на Африканския рог. Обектът е от световна значимост поради неговото биологично разнообразие и богата флора и фауна: 37 процента от 825 растителни вида в Сокотра, 90 процента от влечугите и 95 процента от сухоземните охлюви са ендемични и не могат да бъдат видени никъде другаде по света. Обектът е убежище и за важни в глобален мащаб популации от сухоземни и морски птици (192 птичи вида, 44 от които се размножават на островите, а 85 мигрират сезонно) включително редица застрашени от изчезване видове.
Морският живот на архипелаг Сокотра е също много разнообразен и е представен от 253 вида рифообразуващи корали, 730 вида крайбрежни риби и 300 вида морски раци, омари и скариди.
Сокотра е много важен в световен план за съхранението нa биологическото разнообразие, поради богатството от растителни и животински видове. Архипелагът е особено значим за биологичното разнообразие на Aфриконския рог и е съставен от едни от най-богатите и отличаващи се острови на света, наречени „Галапагос на Индийския океан”.
Биологичното разнообразие е от голямо значение в световен план, тъй като архипелагът е убежище за изключително голям брой видове, част от които са ендемични, в състава на множество групи от организми. Сокотра е значим и с многообразието си от растителни видове, като 307 от тях са ендемични. Тук се откриват и много птичи видове, които обитават 22 зони от архипелага. Сокотра поддържа и значими в глобален план популации от други сухоземни морски птици, включително множество заплашени от изчезване видове. Изключително голямо е нивото на ендемизъм при влечугите на архипелага /34 вида, от които 90 процента са ендемични/, както и при сухоземните охлюви /общо 96 вида/.
Обектът е достатъчно голям по размер, за да представя всички особености и процеси, които са важни за дългосрочното съхраняване на богатото и отличително биологично разнообразие, характерно за този архипелаг. Сухоземните природни резервати, националните паркове и местностите, които представляват особен интерес за ботаниците, като част от този обект, обхващат около 85 процента от общата площ на обекта. В тях под закрила попадат всички видове растителни среди, както и множество животински и птичи видове. Интегритетът на обекта е допълнително подобрен с обособяване на сухоземни и морски буферни зони, които не са част от вписания в списъка на ЮНЕСКО обект. Всички прилежащи части на обект са защитени от закона, но е необходимо да се подобри законовата рамка, управлението и капацитета за съхраняване на обекта. Докато сухоземните и морските естествени среди са в добро състояние като цяло, е необходимо да се насочи вниманието към съвременните заплахи за природната среда, включително изграждането на пътища, прекомерната паша, заплашваща тревните площи, повишеното използване на земята за селско стопанство и изразходването на морските природни ресурси. Потенциални бъдещи заплахи са неконтролиран туристически поток и навлизане на видове с повишена агресивност. Влиянието на тези опасности върху биологичното разнообразие на Сокотра трябва да бъде проследявано и сведено до минимум. Необходима е устойчива финансова стратегия, за да се осигурят необходимите финансови и човешки ресурси за дългосрочното управление на обекта. Трябва да бъде създадена подходяща координация между управлението на обекта, неговите буферни зони и биосферния резерват.

Тези природни и исторически забележителности в Йемен са част от Световното баследство на човечеството.

Posted in Йемен | Tagged , , , , | Leave a comment

Световно наследство във Виетнам

Световно наследство във Виетнам

Комплекс от монументи Хю

Комплекс от монументи Хю

Комплекс от монументи Хю - снимка Wikipedia

Хю (Complex of Hué Monuments) е основан като столичен град на обединен Виетнам през 1802г. Градът е не само политически, но също и религиозен и културен център при управлението на династията Нгуен, продължило до 1945г. Парфюмената река преминава през имперския град, столичния град, Пурпурния забранен град и вътрешния град, придавайки голяма природна красота на тази столица от феодалния период.

Залив Ха Лонг

Залив Ха Лонг Ха Лонг

Залив Ха Лонг - снимка Wikipedia

Заливът Ха Лонг (Ha Long Bay) е част от залива Тонкин и обхваща около 1,600 острова и островчета, формирайки великолепен морски пейзаж от варовикови стълбове. Поради техния недостъпен и стръмен релеф, по-голяма част от островите са ненаселени и незасегнати от човешко присъствие. Обектът се отличава с голяма живописност и красота и представлява голям интерес за биоложки изследвания.

Древен град Хоян

Древен град Хоян

Древен град Хоян - снимка Wikipedia

Древният град Хоян (Hoi An Ancient Town) е изключително добре запазен пример за югоизточно азиатски търговско пристанище, датиращо от петнадесети до деветнадесети век. Неговите сгради и улична планировка отразяват влияния, които са както местни, така и чужди и заедно са оформили облика на един уникален обект, като част от историческо наследство.




Светилище Ми Сон

Светилище Ми Сон

Светилище Ми Сон - снимка Wikipedia

Между четвърти и тринадесети век по крайбрежието на Виетнам се обособява уникална култура, корените на чийто религиозен произход се откриват в индийския хиндуизъм. Това е представено по атрактивен начин при останките от поредица възхитителни храмови кули, разположени във впечатляващ обект, който е бил религиозна и политическа столица на кралство Чампа през по-голяма част от неговото съществуване. Светилището Ми Сон (My Son Sanctuary) е изключителен пример за културен обмен при навлизането на хиндуистката архитектура от индийския субконтинент към Югоизточна Азия. Кралство Чампа е важен феномен в политическата и културна история на Югоизточна Азия и това е видимо от руините на Ми Сон.

Национален парк Фонг Нха – Ке Банг

Национален парк Фонг Нха – Ке Банг

Национален парк Фонг Нха – Ке Банг - снимка Wikipedia

Карстовият ландшафт на национален парк Фонг Нха-Ке Банг (Phong Nha-Ke Bang National Park) еволюира от началото на палеозойската ера (преди около 400 милиона години) и по тази причина това е най-старият карстов обект на територията на Азия. Поради интензивната тектонска дейност карстовият пейзаж на парка се отличава с много сложни образувания и геоморфни черти с голямо значение. Тази огромна територия се простира до границата на Народна демократична република Лаос и обхваща грандиозни образувания, включително пещери с дължина 65км. и подводни реки.
Фонг Нха е част от едно по-голямо плато, което обхваща карстовите територии Ке Банг и Хин Намно. Карстът покрива само някои участъци от обекта, като тук са представени и други видове скали, например шисти и пясъчник. Този факт, при наличието на гранит, е причина за образуването на разнообразната топография в региона. В пещерите се откриват свидетелства за различни събития, както и разнообразни вкаменелости от растения, свидетелства за основни изменения в посоката на подземните реки и необикновени образувания като строматолити. Местоположението и формата на пещерите дава основание да се предположи, че техният размер и морфология се дължи на все още неустановено влияние на шистите и гранита, които се намират върху варовика. На повърхността се разкриват множество пейзажи от дълбоко прорязани планински масиви и плата. Открити са свидетелства за поне един период с хидротермална активност в еволюцията на тази древна и добре развита карстова система. Платото е може би един от най-отличаващите се примери за карстови образувания в региона на Югоизточна Азия. Може да се обобщи, че Фонг На предоставя изключително голямо количество сведения за историята на Земята. Той е обект с изключителна значимост, който спомага да се обогатят познанията за геоложката, геоморфна и геохроноложка история на региона.

Posted in Виетнам | Tagged , , , , , | Leave a comment

Световно наследство във Венецуела

Световно наследство във Венецуела

Коро

Коро

Коро - снимка Wikipedia

Със своите глинено битови постройки, уникални за района на Карибите, Коро (Coro and its Port) е единственият съхранил се пример за сливане на местни традиции с испанския архитектурен стил модехар и холандски архитектурни техники и похвати. Коро е един от първите колониални градове (основан през 1527г.) и съдържа 602 исторически постройки.



Национален парк Канайма

Национален парк Канайма

Национален парк Канайма - снимка Wikipedia

Националният парк Канайма (Canaima National Park) се простира на територия от над 3 милиона хектара в Югоизточна Венецуела, по границата между Гаяна и Бразилия. Около 65 процента от територията на парка е покрита от планински масиви, на чиито върхове са разположени плата (тепуи). Тепуи представляват уникални биогеоложки образувания и са от голям интерес за геологията. Отвесните и много стръмни скали и водопадите, включително най-високият водопад в света (с височина от 1,000 м) формират впечатляващ пейзаж.

Сиудад Университария де Каракас

Сиудад Университария де Каракас

Сиудад Университария де Каракас - снимка Wikipedia

Сиудад Университария де Каракас (Ciudad Universitaria de Caracas) е построен по проекта на архитект Карлос Раул Вилануева в периода между 1940г. и 1960г. Този университетски град е великолепен представител на модерното движение в архитектурата. Обектът обхваща голям брой сгради и съчетава множество функции в един ясно обособен комплекс, съдържащ шедьоври на модерната архитектура и изкуства, като голямата аудитория, в която е поставено произведението на Александър Калдър “Облаци”, олимпийския стадион и покрития площад. Сиудад Университария де Каракас е шедьовър на модерното градоустройство, архитектура и изкуство, създаден от венецуелският архитект Вилануева и група от бележити творци, които са представители на авангарда. Университетският град е чудесен пример за реализиране на идеалите по отношение на архитектура, градско устройство и изкуство в началото на двадесети век. То е изкусна интерпретация на концепциите и интерпретациите, заложени в колониалните традиции.

Тези обекти във Венесуела са под егидата на ЮНЕСКО и са част от Световното природно и културно наследство на човечеството.

Posted in Венецуела | Tagged , , , | Leave a comment

Световно наследство във Вануату

Световно наследство във Вануату

Владения на вожда Роя Мат

Владения на вожда Роя Мат

Владения на вожда Роя Мат - снимка Wikipedia

Владенията на вожда Роя Мат (Chief Roi Mata’s Domain) е първият обект на територията на Вануату, който е вписан в списъка на ЮНЕСКО. Обхваща три обекта от началото на седемнадесети век, които са разположени на островите Ефате, Лелепа и Арток и са свързани с живота и смъртта на върховния вожд Рой Мата. В момента те са част от територията на Централно Вануату. Обектът обхваща резиденцията на Роя Мат, местността, където е починал, и неговата обща гробна могила. Той е тясно свързан с предаваните през поколенията устни сведения за личността и делата на вожда и моралните ценности, които той проповядва. Обектът слива в едно устната традиция и археологията, като свидетелства за устойчивостта на социалните реформи и използваните от вожда начини за разрешаване на възникнали конфликти, които все още се почитат и са актуални за хората в региона.
Културният ландшафт на владените от вожда Роя Мат земи във Вануату са с изключителна универсална значимост и са чудесен пример за облика на владенията в Тихия океан, поддържани от вождове. Това е видимо при взаимодействието на хората и тяхната среда. Жителите там все още съблюдават наследените реформи в религиозно и нравствено отношение. Ландшафтът отразява съхранилата се в тази част на Тихия океан доминираща форма на управление от вождове. Хората тук все още показват уважение към върховната власт на вожда и това е видно от табутата, които забраняват да се използва резиденцията на Роя Мата и неговата гробна могила. Тези табута се спазват от хората вече над 400 години и влияят върху облика на местния пейзаж и социалните практики. Ландшафта е спомен за делата на Роя Мат и за много хора те са източник на сила и вдъхновение. Владенията на вожда Роя Мат разкриват един културен пейзаж, в който властта на вождовете се унаследява. Автентичността на този обект е видима от съответствието на културния пейзаж с устната традиция за живота и делата на Роя Мат. За автентичността на обекта свидетелства и съхранилата се система на управление от вождове и все още действащите табута по тези земи.
Правната защита на номинираните за включване в списъка на ЮНЕСКО обекти е на добро ниво. Цялостната система за управление на Владения на вожда Роя Мат е задоволителна и включва традиционната система за управление от вождове и спазването на табута, както и правна защита, целяща съхраняването на този обект. Системата за управление разпределя отговорностите между местната общност и административните органи на правителствено ниво. По този начин се запазва интегритета на обекта.

Posted in Вануату | Tagged , | Leave a comment

Световно наследство в Узбекистан

Световно наследство в Узбекистан

Ичан Кала

Ичан Кала

Ичан Кала - снимка Wikipedia

Ичан Кала (Itchan Kala) е вътрешният град (защитен със стени от тухлени блокове, някои от които с височина от 10м) на стария Хивийски оазис, който е последното място за почивка на керваните, преди да навлязат в пустинята на Иран. Въпреки че са съхранени само някои стари монументи, това е един цялостен и добре запазен пример за мюсюлманска архитектура, характерна за Централна Азия. тук могат да се видят някои отлични архитектурни структури като джамията Джума, мавзолеи, медресета и два величествени двореца, построени в началото на деветнадесети век от Алла Кулли Хан.

Исторически център на Бухара

Исторически център на Бухара

Исторически център на Бухара - снимка Wikipedia

Бухара (Historic Centre of Bukhara) е разположена на пътя на търговията с коприна и е с възраст от над 2,000 години, като околностите са били обитавани отпреди 5000 години. Тя е най-завършеният пример за средновековен град на територията на Централна Азия и се отличава с градска структура, която се е съхранила до голяма степен непокътната. От особено значение са монументи като известната гробница на Исмаил Самани, която е шедьовър на мюсюлманската архитектура от десети век. Тук могат да бъдат видени голям брой медресета от седемнадесети век.
В Бухара се говори узбекски, а местното население са предимно таджики.
В Бухара е роден и Авицена – световноизвестен лекар, философ, учен, поет и музикант и естествоизпитател.



Исторически център на Шакрисабз

Исторически център на Шакрисабз

Исторически център на Шакрисабз - снимка Wikipedia

Историческият център Шакрисабз (Historic Centre of Bukhara Historic Centre of Shakhrisyabz) съдържа комплекс от изключителни монументи и древни квартали, които свидетелстват за светското развитие на града и особено за неговия апогей при управлението на Амир Темур и Тимуридите през петнадесети и шестнадесети век. Градът съдържа много изящни монументи и особено тези от тимуридския период, които са с изключително голямо значение за средновековна Централна Азия. Сградите в селището и по-специално дворецът Аксарай и гробницата на Тимур са изключителни примери за архитектурен стил, който остава с трайно влияние върху архитектурата в региона.


Самарканд – кръстопът на култури

Самарканд

Самарканд - снимка Wikipedia


Историческият град Самарканд (Samarkand – Crossroads of Cultures) е кръстопът на култури, където се съчетават и взаимопроникват различни култури. Селището е основано през седми век пр.Хр и е наречено Афрасиаб, като достига до най-големия си разцвет при управлението на Тимуридите, през петнадесети и четиринадесети век. Основни монументи, които се открояват там са Джамията и медресетата на алея Регистан, джамията Биби Ханъм, мавзолея-комплекс Шахи Зинда и комплексът Гур Емир, както и обсерваторията Улугбек. Самарканд е разположен на кръстопът на древни цивилизации, а архитектурата и градският му облик са шедьоври на ислямската култура и творчески способности. Архитектурните комплекси в Самарканд изиграват важна роля за развитието на ислямската култура в целия регион, от Средиземноморието до индийския субконтинент. Със своите произведения на изкуството, архитектурата и градската структура, историческият град на Самарканд свидетелства за най-важните етапи от културната и политическа история на Централна Азия, от тринадесети век до наши дни.

Тези забележителности в Узбекистан са под егидата на ЮНЕСКО и са част от Световното природно и културно наследство на човечеството.

Posted in Узбекистан | Tagged , , , , | Leave a comment

Световно наследство в Уругвай

Световно наследство в Уругвай

Историческа част на град Колония дел Сакраменто

Историческа част на град Колония дел Сакраменто

Историческа част на град Колония дел Сакраменто - снимка Wikipedia

Колония дел Сакраменто (Historic Quarter of the City of Colonia del Sacramento) е основана от португалците през 1670г. по брега на река Рио де ла Плата, който има стратегическо значение при отбраната срещу испанците. След вековни спорове за принадлежността му, той в крайна сметка е оставен на своите основатели. Добре съхранения градски облик демонстрира успешното сливане на испански и пост-колониални архитектурни стилове.

Това е единственият обект в Уругвай, който е под егидата на ЮНЕСКО и е част от Световното природно и културно наследство на човечеството.

Posted in Уругвай | Tagged , | Leave a comment

Световно наследство в САЩ

Световно наследство в САЩ

Национален парк Меса Верде

Национален парк Меса Верде

Национален парк Меса Верде - снимка Wikipedia

Платото Меса Верде (Mesa Verde National Park) се намира в югозападно Колорадо, на височина 2,600 м. Отличава се с голяма концентрация на жилища, построени между шести и дванадесети век от древните индианци пуебло. Документирани са около 4,400 местности, включително селища, построени на върха на Меса. Там са открити също внушителни жилища с над 100 стаи, построени от камък до стръмни скали.
Ландшафтът на Меса Верде, в северозападна Америка, се счита за място, където се е развивала праисторическата култура на индианците пуебло. Тя просъществува 900 години, от 450г. до 1300г., на територията на това плато в югозападно Колорадо и при височина от над 2600м. /8500 фута/. Установено е наличието на около 600 жилища, разположени по стръмните склонове в района на Национален парк Меса Верде, включително известните многоетажни сгради, построени от пясъчник и хоросан, както и други 4100 археологически обекта, които са били разкрити. Периодично биват откривани нови обекти. Изключителният археологически комплекс в този парк е убедително свидетелство за древните културни традиции на северноамериканските племена. Тези обекти помагат да се установи връзката между начина на живот на индианците пуебло в миналото и в наши дни.

Национален парк Йелоустоун

Национален парк Йелоустоун

Национален парк Йелоустоун - снимка Wikipedia

Обширните гористи местности на национален парк Йелоустоун (Yellowstone National Park) покриват площ от почти 9,000 кв.м, като 96 процента от парка е разположен в Уайоминг, 3 процента в Монтана и 1 процент в Айдахо. В Йелоустоун са видими половината от геотермалните феномени в света, като тук могат да бъдат наблюдавани над 10,000 примера. Паркът съдържа най-голямата концентрация от гейзери в световен мащаб /тук са налични повече от 300 гейзера, които съставляват две трети от общото количество гейзери на планетата/. Паркът е основан през 1872г. и е също така известен с разнообразието на дивия живот там, като се срещат мечки гризли, вълци, бизони и канадски елени. Национален парк Йелоустоун е защитена зона, чиято територия съдържа значително количество геоложки феномени, като на нея протичат множество геоложки процеси. Тук могат да се наблюдават много проявления на геотермалните сили, а паркът е известен с природна красота и екосистеми от диви животни, които са редки и застрашени от изчезване. Този обект е един от малкото съхранили се големи екосистеми в Северното полукълбо при умерен климат. Животинските съобщества в парка дават изключителна възможност да се прилагат техники за опазване на животните, да се изучават екосистемите и да имаме възможност да се насладим на внушителните процеси в екосистемите. Сред най-значимите природни феномени в парка са най-големия в света комплекс от гейзери, Гранд Каньон, река Йелоустоун, множество водопади и големи стада от диви животни. Йелоустоун е един от най-важните обекти в света, които допринасят за изучаването на еволюционната история на Земята. В паркът се наблюдава уникална геотермална активност, включително хиляди извори с гореща вода, фумероли, горещи езера, изпълнени с вряща кал и повече от половината активни гейзери в световен план. Тук са открити почти 150 вида вкаменелости на растения, от малки папрати и тръстики, до голямата секвоя и много други дървесни видове, които са били идентифицирани в обилните депозити от вкаменелости. Най-голямата позната в света калдера /45 км на 75 км или 27 мили на 47 мили/ също се намира на територията на парка. Флората в Йелоустон се развива по пътя на естествени еволюционни процеси, без да има пряка намеса на човека. Горските пожари, предизвиквани от мълнии, не биват потушавани, където това е възможно, за да се изпита естественият ефект от огъня. Стадата от бизони в парка са единствените диви и живеещи на свобода бизони от видовете, които някога са населявали тези територии. Заедно с други диви животни в парка, те са една от най-големите атракции. Национален парк Йелоустон се е превърнал в едно от най-важните убежища за редки животински и растителни видове на северноамериканския континент. Той е и модел за протичането на естествени процеси в екосистемите. Мечката гризли е едно от най-интензивно изучаваните животни в света и животът на нейните популации е най-добре проучен. Изследванията, проведени тук, дават добри познания за взаимосвързаността между отделните екосистеми. Защитата на парковата флора и фауна, както и на естествените процеси, които влияят върху популациите и тяхното разпределение, позволяват протичане на еволюционни процеси с минимална намеса от страна на човека.

Национален парк Евърглейдс

Национален парк Евърглейдс

Национален парк Евърглейдс - снимка Wikipedia

Национален парк Евърглейдс (Everglades National Park) се намира в южната периферия на Флорида и е известен като “река от тревни площи, вливащи се неусетно в морето”. Изключителното разнообразие от морски естествени среди е превърнало този парк в убежище за голям брой птици и влечуги, както и за застрашени от изчезване видове, като морската крава.
Национален парк Евърглейдс е най-големия субтропически природен резерват на северноамериканския континент. Той се намира на границата между умерената и субтропична зона в Америка и се отличава с наличие на сладководни и леко солени води, плитки заливи и дълбоки крайбрежни води. Тези особености на пейзажа създават многообразие от естествени среди, които поддържат много високо разнообразие от растителни и животински видове. На територията на парка се намира най-голямата мангрова екосистема в Западното полукълбо, както и най-голямата прерия от режещ кладиум. Паркът съдържа най-обширната територия за размножаване на блатни птици в Северна Америка.
Национален парк Евърглейдс представлява обширно, почти равно морско дъно, което е било потопено в края на последната ледникова епоха. Неговите варовикови долни пластове са едни от най-активните зони за карбонатно утаяване в наши дни. Евърглейдс съдържа огромни субтропични, мочурливи местности, както и крайбрежни и морски екосистеми, включително сладководни блата, борови гори, растящи по каменисти почви, обширни мангрови гори, соленоводни блата и екосистеми на морската зостера, които са важни за функционирането на промишления и любителски риболов.

Национален парк Гранд Каньон

Национален парк Гранд Каньон

Национален парк Гранд Каньон - снимка Wikipedia

Гранд Каньон (Grand Canyon National Park) е оформен от река Колорадо /с дълбочина почти 1500 м/ и представлява най-внушителния пролом на света. Намира се в щата Аризона и представлява основната ос по протежението на едноименния парк. Хоризонталните слоеве проследяват геоложката история тук през последните 2 милиона години. Намерени са и праисторически следи от човешко приспособяване към особено неблагоприятни условия за живот.
Геоложката история на парка обхваща всички епохи от еволюционната история на Земята, от прекамбрийската до ценозойската. Прекамбрийските и палеозойските слоеве са особено оголени при стените на каньона и съдържат богата концентрация от вкаменелости. В много от пещерите са намерени растителни фосили и животински останки, които датират от плейстоцена. Гранд Каньон е изключителен пример за разнообразие от биологични среди с различна надморска височина, които са еволюирали, след като реката се е врязала дълбоко в скалната повърхност, формирайки пет от седемте растителни зони в Северна Америка, които могат да бъдат наблюдавани в каньона. Животинските и растителни видове се припокриват в много от зоните и са разпространени по цялата му територия. Многообразната топография на парка е довела до оформянето на също така разнообразни екосистеми. Петте растителни зони в каньона са представени на територията на една забележително малка географска площ. Националният парк Гранд Каньон е природно убежище със сравнително съхранени смаляващи се екосистеми и множество ендемични редки и застрашени от изчезване растителни и животински видове.

Индипендънс Хол

Индипендънс Хол

Индипендънс Хол - снимка Wikipedia

Декларацията за независимост /1776г./ и Конституцията на Съединените Щати /1787г./ са подписани в Индипендънс Хол (Independence Hall) във Филаделфия. Заложените в тези документи универсалните принципи, защитаващи свободата и демокрацията, са от фундаментално значение за американската история и оказват силно влияние на законотворците по цял свят.
Декларацията за независимост е приета в тази изящна сграда във Филаделфия през осемнадесети век. Принципите на свобода и независимост се превръщат в модел за създаването на такива конституции в други държави и с право могат да се считат за предвестниците на модерния тип управление. Универсалните принципи, даващи правото да се предприемат революционни действия, както и правото на самоуправление, заложени в Конституцията и Декларацията за независимост, са били дебатирани, приети и подписани в Индипендънс Хол и оказват силно влияние върху политици и законодатели. Фундаменталните концепции, формата и дори оперативни елементи от двата документа, са оказали влияние при създаването на много учредителни харти, също и при оформянето на Хартата на Обединените нации.

Клуейн, Врангел – Свети Елиас, Глейшър Бей, Татшеншини и Алсек

Врангел – Свети Елиас

Врангел – Свети Елиас - снимка Wikipedia

Парковете Клуейн, Врангел – Свети Елиас, Глейшър Бей, Татшеншини и Алсек (Kluane / Wrangell-St Elias / Glacier Bay / Tatshenshini-Alsek ) обхващат внушителен комплекс от ледници и високи върхове от двете страни на границата между Канада /територия Юкон и Британска Колумбия/ Съединените Щати /Аляска/. Този впечатляващ природен ландшафт е убежище за много мечки гризли, северноамерикански елени и овен на Дал. Обектът съдържа и най-голямата неполярна ледникова шапка в света. Националните паркове Клуейн, Врангел – Свети Елиас, Глейшър Бей, Татшеншини и Алсек са защитени зони и съдържат примери за едни от най-дългите и впечатляващи ледници в света. Обектът се отличава с високи планини, ледени шапки и ледници, както и с преходни зони от вътрешността на северните части, към крайбрежните биологични и геоклиматични зони, в резултат на които тук се наблюдава голямо биологично разнообразие от растителни и животински съобщества. Територията на парковете обхваща морски, горски крайбрежни, планински, и субалпийски екосистеми, както и алпийска тундра, които се намират в последователни участъци. Речните долини на Татшеншини и Алсек са изключително важни, тъй като те представляват пасажи, от които ледът се е оттеглил и така свободно се разпространяват растителни и животински видове. Паркът се отличава с едни от най-добрите примери за заледяване и оформяне на пейзажа под действието на ледниците в един район, в който все още се наблюдават тектонски процеси. Природата е особено красива и пейзажът се формира от естествени процеси. На територията на всички обекти се наблюдават активни тектонски вулканични ледникови и речни процеси, действащи от океанските води до някои от най-високите върхове в Северна Америка. Крайбрежните и морски естествени среди, планините със снежни шапки, дълбоките речни каньони, оттеглящите се ледници, тесните протоци, наподобяващи фиорди и изобилния брой представители на дивия живот, са характерни за тези паркове. Обектът се отличава с изключителна природна красота. Тези обекти позволяват наблюдаването на постоянно формиращи се планини и съдържат изключителни примери за едни от основните и все още протичащи геоложки и ледникови процеси. Над 200 ледника от покритото със сняг централно плато се сливат и оформят едни от най-големите и дълги ледници в света, някои от които достигат до морето. На територията на обекта е видима широка гама от ледникови процеси и тук могат да се наблюдават класически примери за морени, висящи долини и други геоморфологични образувания. Почти сходните ледникови естествени среди и образувания са били концентрирани на тази територия, поради големите температурни колебания и различните темпове на утаяване в крайбрежните зони и вътрешността. Тук се наблюдава голямо разнообразие от сухоземни, крайбрежни и морски естествени среди с богато разнообразие от представители на животинския свят при различни надморски височини – от 500м над морската повърхност, до 5,000м над нея. Дивият живот, характерен за Аляска и северозападна Канада, е добре представен тук, като броят на някои видове надхвърля тяхната численост спрямо всяко друго място по света. Морските естествени среди поддържат голямо многообразие от представители на фауната, включително морски бозайници и риби, които хвърлят хайвера си в реки и чието размножаване е един от ключовите компоненти, явяващ се ключово звено между морските и сухоземни екосистеми, посредством големите речни екосистеми. Тук популациите от мечки, вълци и други, застрашени другаде животни, се саморегулират. Това е едно от малкото съхранени места в света, където природните процеси следват естествения подбор и еволюционните промени.

Национален парк Редууд

Национален парк Редууд

Национален парк Редууд - снимка Wikipedia

Националният парк Редууд (Redwood National and State Parks) обхваща територия с крайбрежни планини, които граничат с Тихия океан на север от Сан Франциско. Територията е покрита с величествена гора от крайбрежни секвои, която е най-високият и внушителен дървесен вид в света. Морският и сухоземен живот са в еднаква степен забележителни, особено големите тюлени, белоглавият орел и застрашеният от изчезване калифорнийски кафяв пеликан. Основна особеност на пейзажа в този парк е крайбрежната гора от секвои, която е съхранил се представител на група от дървесни видове, съществували за период от 160 милиона години и разпространени някога в много от регионите по света с умерен влажен климат. Сега този вид се среща само във влажните региони по западното крайбрежие на Северна Америка. Паркът съдържа някои от най-старите и най-високи познати дървета в света. Тук се наблюдава богата морска и езерно-сладководна фауна, както и такава, която е зависима от прилива и отлива. Това богато биологично разнообразие се открива в две отличителни физиогеографски естествени среди, по крайбрежната ивица и крайбрежните планини, на чиято територия се намира най-старата гора, както и речни съобщества. Национален парк Редууд се намира на една и съща дистанция /560км или 350 мили/ от Сан Франциско, Калифорния и Портланд, Орегон. Няколко от най-високите познати дървесни видове в света се намират на територията на обекта. Паркът съхранява най-голямата древна гора от секвои в нейната оригинална естествена среда.

Национален парк Мамутова пещера

Национален парк Мамутова пещера

Национален парк Мамутова пещера - снимка Wikipedia

Националният парк Мамутова пещера (Mammoth Cave National Park) се намира на територията на щата Кентъки и обхваща най-голямата в света мрежа от естествени пещери и подземни пасажи, които са характерни примери за варовикови образувания. Паркът и неговата подземна мрежа от над 560 км проучени пасажи са убежище за разнообразна флора и фауна, включително за редица застрашени от изчезване видове. Мамутската пещера е най-обширната пещерна система в глобален мащаб и съдържа над 285 мили (456 км), проучени пещерни пасажи (и поне още 80 мили или 128 км, които се намират извън територията на обекта). Паркът разкрива редица етапи от еволюционната история на Земята и геоложки процеси, които продължават до наши дни. Той се отличава с уникален див живот. Известен е със своя мащаб и със своята обширна мрежа от много големи хоризонтални пасажи и вертикални шахти. Почти всеки вид пещерно образувание е изучено в обекта и е продукт на карстовата топография. Флората и фауната на Мамутската пещера са най-богатите познати при пещерните естествени среди. Над 130 вида се срещат в тази пещерна система. Дългите пасажи с огромни камери, вертикалните шахти, сталагмитите и сталактитите, великолепните образувания от гипс, наподобяващи цветя, деликатните игли от гипс, редките цветя от мирабилит и други естествени особености на пещерната система са превъзходни примери за подобни природни форми. Никоя друга система по света не съдържа по-голямо разнообразие от сулфатни минерали. В Мамутската пещера са представени всички процеси от образуването й в продължение на 100 милиона години и тя съдържа почти всички видове познати пещерни образувания. Геоложките процеси, които са ги формирали, продължават и до днес. В наши дни тази огромна и сложна мрежа от пещерни пасажи дава ясни, пълни и достъпни сведения за световните геоморфни и климатични промени. Карстовата топография е превъзходна извън пещерата и се отличава с възхитителни пейзажи. Тя съдържа всички класически особености на карстова дренажна система, като сложна мрежа от подземни канали, подземни реки и извори, пукнатини и др.

Национален парк Олимпик

Национален парк Олимпик

Национален парк Олимпик - снимки Wikipedia

Националният парк Олимпик (Olympic National Park) се намира в северозападната част на щата Вашингтон и е известен с богато разнообразие от екосистеми. Сред заледените върхове са разпръснати обширни алпийски поляни, обградени с просторни гористи местности, измежду които се намира най-добрия пример за съхранена и защитена тропическа гора, намираща се в умерена климатична зона на западното Тихоокеанско крайбрежие. Единадесет основни речни системи се оттичат по Олимпийските планини и осигуряват една от най-добрите естествени среди в страната за риби, които хвърлят хайвера си в реките. На територията на парка се намира ивица от 100 км ненаселявано крайбрежие, което е най-дългият неразвит крайбрежен участък в Съединените Щати. Той е богат на местни и ендемични животински и растителни видове, включително популации на видове като застрашената петниста улулица и едрата балканска пъстърва. За националният парк Олимпик са характерни възхитителна брегова ивица, величествени планини, живописни езера, ледници и величествена тропическа гора. Тази територия е с най-ниската географска ширина в света, в която са образувани ледници при сравнително ниска надморска височина.

Сравнителната изолираност на парка и силно променливите количества валежи са причина за оформянето на сложни и разнообразни растителни зони. Олимпик съдържа голямо богатство от геоложки образувания. Скалните островчета по крайбрежната ивица са останки от постоянно намаляваща и променяща се брегова ивица. Еволюцията на видовете и тяхното разнообразие, както и величието на националния парк Олимпик го превръщат в специално място. Тази територия се отличава със забележителна красота и е най-голямата защитена зона с умерен климат в света, обхващаща в едно цяло сложни екосистеми – от океанското крайбрежие до влажни гори при умерен климат, алпийски ливади и заледени планински върхове. Паркът съдържа една от най-големите девствени влажни гори и е известен с едни от най-големите иглолистни дървесни видове на Земята. За него е характерна разнообразна топография, като растителните зони са естествена среда за уникално разнообразие от видове. Крайбрежната тропическа гора е достигнала до своя максимален растеж и се отличава с може би най-голямата биомаса в света. Изолираното местоположение на парка е позволило развитието на ендемични видове, подвидове на пъстървата, разнообразни растения, както и уникална окраска на козината при бозайниците, която е показател за специфичен ход на еволюцията тук.

Държавен исторически обект могили Кахокия

Могилите Кахокия

Могилите Кахокия - снимка Wikipedia

Могилите Кахокия (Cahokia Mounds State Historic Site) са разположени на 13км североизточно от Сейнт Луис, Мисури, и представляват най-голямото селище в северно Мексико, преди пристигането на Колумб. То е населявано най-вече през периода на месисипските цивилизации (800г. – 1400г.), когато покрива територия от почти 1,600 хектара и включва около 120 могили. Този обект е забележителен пример за съществуването на едно сложно племенно общество с многочислени, свързани с него могили, и многобройни, намиращи се по периферията му села и селца. Това селскостопанско общество е било с население от 10-20,000 души в разцвета на неговото развитие през периода 1050г. – 1150г. Сред основните му особености е “Монашеската могила”, която е най-голямото праисторическо земно съоръжение в Америките, покриващо над 5 хектара и с височина от 30 м. Кахокия е превъзходен пример за културен, религиозен и икономически център на мисисипската културна традиция, принадлежаща на общество, което населява долината на Мисисипи и югоизточните територии на Съединените Щати. Кахокия е ранен и изключителен пример за селище, съществувало преди обособяването на градовете. Кахокия свидетелства за съществуването на доградско общество, в което ясно изразената политическа и икономическа йерархия е предопределяла разпределението на труда, комуналното селско стопанство и търговията. Това е видимо от размера и селищния план, както и от характера и структурата на частните сгради и тези за общо ползване.

Национален исторически обект Ла Форталеза и Сан Хуан в Пуерто Рико

Ла Форталеза и Сан Хуан

Ла Форталеза и Сан Хуан - снимка Wikipedia

Поредица от защитни структури е построена на тази стратегическа територия в Карибско море в периода от петнадесети до деветнадесети век. Целта е да бъде защитен градът и залива на Сан Хуан. Те представляват великолепни образци на европейската военна архитектура, приспособена за нуждите на пристанищни селища в Американския континент. Основните компоненти от масивната крепост на Сан Хуан са Ла Форталеза (La Fortaleza and San Juan National Historic Site in Puerto Rico), трите укрепления на Сан Фелипе дел Морро, Сан Кристобал и Сан Хуан де ла Крус, както и голяма част от градските стени, които са построени между шестнадесети и деветнадесети век, за да защитават града и залива на Сан Хуан. Те са чудесни образци, показващи методите за строителство на военна архитектура от този период. При нея са заимствани европейски техники и дизайни, които са приспособени за нуждите на карибските крайбрежни пристанища. Ла Форталеза (основана в началото на шестнадесети век и значително реконструирана в по-късни векове) свидетелства за развитието на военната архитектура през периода на нейното функциониране като крепост, арсенал, затвор, резиденция на генерал-губернатора, а днес и като резиденция и на губернатора в Пуерто Рико. Историческият обект Ла Форталеза и Сан Хуан съхранява спомена за прилагането в карибски условия на развиващи се строителни техники, характерни за военната архитектура от шестнадесети до двадесети век. Те представят приемствеността от над четири века в архитектурната, инженерна, военна и политическа история.

Национален парк Грейт Смоуки Маунтинс

Национален парк Грейт Смоуки Маунтинс

Национален парк Грейт Смоуки Маунтинс - снимка Wikipedia

Този изключително красив парк покрива територия от над 200,000 хектара и е дом на над 3,500 растителни вида, включително на почти толкова дървета (130 естествени вида), колкото се срещат на територията на цяла Европа. Национален парк Грейт Смоуки Маунтинс (Great Smoky Mountains National Park) е убежище за много застрашени от изчезване животински видове и е известен с най-голямото в света разнообразие от саламандри. Тъй като паркът е сравнително непокътнат, той дава представа за растителността при умерен климат, преди значителната човешка намеса.

Национален парк Грейт Смоуки Маунтинс е една от основните защитени територии с умерена климатична зона на американския континент, в който се е съхранила флората и фауната след заледяванията през плейстоцена. Паркът обхваща най-големите съхранили се останки от разнообразната геофлора през периода на терциера и дава представа как е изглеждала флората пред плейстицена. Територията му е достатъчно голяма, за да позволи продължаващата еволюция на видовете в тази естествена система, а неговото биологично разнообразие надвишава това на всяка друга сходна по размер територия с умерен климат. Паркът се отличава с изключителна естествена красота, девствени непокътнати гори, включително най-големите горски площи от червен смърч на Земята. Обектът се отличава с очарователна природа, живописни гледки с характерни, обвити в мъгла (“димни”) планини, огромни пространства с девствени гори и чисти потоци. Национален парк Грейт Смоуки Маунтинс е световно значим и е една от най-богатите и разнообразни зони с умерен климат в света. На територията му виреят над 1,300 местни васкуларни растителни вида, включително 105 местни дървесни вида, и почти 500 вида неваскуларни растения. Това ниво на флористично разнообразие е съпоставимо и дори надхвърля растителното многообразие в други територии с умерен климат. Паркът е дом и на 31 вида саламандри, като техният брой е индикатор за стабилността на екосистемата. Територията е населявана и от голямо разнообразие от безбелодробни саламандри, като тук могат да бъдат срещнати 24 вида.

Статуя на свободата

Статуя на свободата

Статуя на свободата - снимки Wikipedia

Статуята на свободата (Statue of Liberty) е създадена в Париж от френския скулптор Бартолди при съвместна работа с Густав Айфел, който поема направата на металната конструкция. Този внушително висок паметник на свободата е подарък от Франция за 100 годишнината от постигането на американската независимост, отбелязана през 1886г. Статуята се издига на входа на пристанището в Ню Йорк и приветства милиони имигранти в САЩ, след поставянето си. Статуята на свободата, озаряваща света, е с куха, конусовидна форма, съставена от малки стрити медни листи, поставени върху стоманена конструкция. Дизайнът и конструкцията са се считали за едно от най-големите технически постижения за времето си и е приветствана като свързващо звено между инженерните технологии и изкуството. Статуята е поставена на пиедестал, проектиран от бележития американски архитект Ричард Морис Хънт. Тя се намира на остров в пристанище Ню Йорк.
Колосалната статия е шедьовър на човешкия творчески гений. Съвместната работа на скулптура Бертолди и инженера Айфел води до създаване на технологичен феномен, който съчетава инженерни умения и артистизъм по един нов и въздействащ начин. Символичната стойност на Статуята на свободата се дължи на два основни фактора – тя е дарена от Франция с намерението да бъде затвърден историческият съюз между двете нации. Финансирана е с доброволни дарения от цял свят, в подкрепа на идеите за свобода и демокрация, заложени в американската декларация за независимост, която статуята държи в лявата си ръка. Статуята скоро се превръща и продължава да е символ на миграцията на хора от много страни към Съединените Щати, от края на деветнадесети и началото на двадесети век. Тя се е съхранила като силно въздействащ символ, който вдъхновява и подтиква хората към размисъл, дискусии и протести. Този монумент е символ на идеали като свобода, мир, човешки права, демокрацията, възможностите и премахването на робството.

Национален парк Йосемити

Национален парк Йосемити

Национален парк Йосемити - снимка Wikipedia

Национален парк Йосемити (Yosemite National Park) се намира в сърцето на Калифорния. Със своите висящи долини, многобройни водопади, циркусови езера, u-образни долини, лъскави куполи и морени. Той дава отлична представа за всички видове гранитни релефи, оформени от процесите на заледяване. На височина от 600 до 4,000 метра се среща изключително разнообразие от представители на флората и фауната. Националният парк Йосемити представя по живописен начин процесите на ерозия сред гранитните пластове, причинена от ледовете. Те създават геоложки образувания, които са уникални и несъпоставими. Повтарящи се заледявания в продължение на милиони години са довели до струпване на отличителни образувания, включително извисяващи се стръмни скали, куполи и свободно изливащи се водопади. Тук може да се наблюдава изключителна ледникова топография, включително долина Йосемити, прорязания от ледници и дълбок 912 м (половин миля) процеп с масивни отвесни гранитни скали. Тези геоложки образувания са живописен фон за планински ливади и гори от гигантски секвои, които формират разнообразен ландшафт с изключителна естествена красота и живописност. На територията на парк Йосемити се намират пет от най-високите водопади в света, съчетания от високи куполи и скални стени, дълбоко врязани долини, три гори с гигантска секвоя, многобройни алпийски ливади, езера, многообразие от растителни зони и множество видове. Ледниковите процеси, заедно с гранитните пластове, са формирали уникални образувания като морени и планински езерца. Гранитните земни форми и вертикалните стени на Ел Капитан са класически свидетелства за историята на Земята. Никоя друга територия не представя ефектите на заледяването върху гранитни куполи, както този обект.

Национално исторически парк Чако

Национално исторически парк Чако

Национално исторически парк Чако - снимка Wikipedia

През период от над 2000 години народът на пуебло населява територия в северозападните Съединени Щати. Каньонът Чако (Chaco Culture) е основен център за родовата култура на пуебло в периода от 850г. до 1250г. и е централно място за извършване на церемонии, търговски дейности и политическа активност. Чако е забележителен със своите монументални церемониални сгради и постройки за общо ползване, както и със своята характерна архитектура: той съдържа древен градски церемониален център, който не наподобява нищо друго, строено до тогава.

В допълнение към Националния исторически парк Чако, списъкът на ЮНЕСКО включва Националния монумент – Руини на aцтеките и няколко по-малки обекта на територията на Чако, за които отговаря Дирекция за управление на горите. Националният исторически парк Чако и прилежащия обект Национален монумент – Руини на ацтеките, както и пет археологически защитени зони, където е пребивавала цивилизацията Чако, съставляват един обширен културен комплекс от преди пристигането на Колумб. Този комплекс е упражнявал силно влияние върху по-голяма част от югозападните Съединени Щати, от средата на девети до началото на тринадесети век. Каньонът Чако е забележителен със своите монументални сгради и отличителни многоетажни “велики къщи”, които свидетелстват за задълбочени познания относно астрономическите феномени. Те са обвързани в сложна система от прецизно проектирани и изградени пътища. Постиженията на културата на индианците чако анасази са изключителни, като се имат предвид неблагоприятните природни условия и ограничените ресурси в този регион.

Хавайски вулканичен национален парк

Хавайски вулканичен национален парк

Хавайски вулканичен национален парк - снимка Wikipedia

Хавайски вулканичен национален парк (Hawaii Volcanoes National Park) съдържа два от най-активните вулкана в света – Мауна Лоа (висок 4,170 м) и Килауеа (с височина от 1,250м). И двата вулкана се издигат над Тихия океан. Вулканичните изригвания влияят на пейзажа и постоянно го изменят, а потоците от лава разкриват изненадващи геоложки образувания. Тук могат да бъдат наблюдавани редки ендемични видове, както и гори от гигантски папрати. Вулканите Мауна Лоа и Килауеа са с проходим достъп и могат да бъдат наблюдавани продължаващите геоложки процеси. Обектът е уникален пример за формиране на остров чрез нестихваща вулканична дейност, продължаваща и в наши дни и променяща облика на Хавайския архипелаг. Вулканът Мауна Лоа, измерен от дъното на океана, е най-голямата вулканична маса в света.

Монтичело и Вирджински университет в Шарлот

Монтичело

Монтичело - снимка Wikipedia

Авторът на Американската декларация за независимост и третият президент на Съединените Щати Томас Джеферсън (1743г. – 1826г.) е също и талантлив архитект на сгради в неокласически стил. Той проектира Монтичело (1769г. – 1809г.), жилището при плантацията си и своето идеално “академично село” (1817г. – 1926г.), което и до наши дни се намира в сърцевината на Вирджинския университет.

Вирджински университет в Шарлот

Вирджински университет в Шарлот - снимка Wikipedia

Архитектурната терминология, с която си служи Джеферсън, е базирана на класическата античност и символизира както стремежите на новата американска република, като наследник на европейски традиции, така и културните експерименти, което е очаквано от една съзряваща държава.
Талантливият архитект Джеферсън проектира комплекса от сгради, които са на разстояние няколко мили една от друга. Построяването на Монтичело е доказателство, че Джеферсън е осъзнавал връзката между архитектурата и природния пейзаж. Както Монтичело, така и Вирджинският университет (Monticello and the University of Virginia in Charlottesville) отразяват по-широкия възглед на Джеферсън за неокласическите сгради и тези от по-късни периоди, както и за неговото внимателно изучаване на архитектурата в Европа от края на осемнадесети век. Поради тези причини те демонстрират множеството му интереси. С тези постройки Томас Джеферсън дава значителен принос за архитектурата на неокласицизма – движение от осемнадесети век, което заимства форми и архитектурни детайли от класическата архитектура и ги прилага при изграждането на съвременни сгради. Монтичело и основните постройки на Вирджинския университет са директно и материално изражение на идеите на Томас Джеферсън. Както университетските сгради, така и Монтичело са вдъхновени от принципи, извлечени от неговите дълбоки познания за класическата архитектура и философия.

Индианско селище Пуебло де Таос

Индианско селище Пуебло де Таос

Индианско селище Пуебло де Таос - снимка Wkipedia

Това глинено битово селище (адобе) е разположено в долина на малък приток на река Рио Гранде и обхваща жилища и церемониални сгради, които представят културата на индианците пуебло от щата Аризона и щата Ню Мексико. Индианското селище на Пуебло де Таос (Pueblo de Taos) е пример за трайно съхранила се култура на група от запазили се и до наши дни индиански племена. Това е едно селище от комплекс, основан в края на тринадесети и началото на четиринадесети век в долината на Рио Гранде и неговите притоци, което се е съхранило и до днес. То представя важен етап от историята на градския комунален и културен живот и развитието на този регион. В Пуебло де Таос се забелязват сходства със селищата на индианците Ананзи, както и с тези на древните пуебло племена в каньона Чако и Меса Верде. Селището е населявано от процъфтяваща общност със запазила се култура. Пуебло де Таос е забележителен пример за традиционен тип архитектурен комплекс от праисторическия период на Америките, който е уникален за този регион и който, поради съхранилата се култура на общността, е съхранил успешно по-голяма част от традиционните си форми.

Национален парк Карлсбадски пещери

Национален парк Карлсбадски пещери

Национален парк Карлсбадски пещери - снимка Wikipedia

Карстовият ландшафт на територията на щата Ню Мексико обхваща над 80 идентифицирани пещери. Те са забележителни не само поради размера си, но и с изобилието, разнообразието и красотата на своите минерални образувания. Пещерата Лечугила се откроява от останалите в ролята си на подземна научна лаборатория, където изследователите могат да изучават различни геоложки и биологични процеси в незасегнат вид. В национален парк Карлсбадски пещери (Carlsbad Caverns National Park) се намират над 100 карстови пещери, които са известни по цял свят със своя мащаб, произход, както и богатството и красотата на спелеотемите си (декоративни скални образувания). Продължаващите геоложки процеси образуват редки и уникални спелеотеми, особено в пещерата Лечугила. Карлсбадските пещери и Лечугила са известни с изключителните си геоложки форми и уникалните рифови и скални образувания. Капитанският риф от пермския период (комплекс, в който са се формирали Карлсбадските пещери, Лечугила и други пещерни форми) е един от най-добре съхранилите се и достъпни комплекси в света и може да бъде изучаван свободно. В пещерата Лечугила се съдържат редки спелеотеми, включително значително разнообразие от големи калцити и образувания от гипс. Тя обхваща най-голямата концентрация от гипсови “полилеи”, някои от които с дължина от над 6м (18 фута). Национален парк Карлсбадски пещери е едно от малкото места по света, където продължаващите процеси са най-видими и оформят редки спелеотеми, които позволяват на учените необезпокоявано да изучават геоложки процеси. Тези спелеотеми включват образувания като хеликтити, които се образуват под водата, калцити, гипсови спелеотеми и удивителна колекция от “биотеми”- пещерни образувания, чието формиране е подпомогнато от бактерии. Учените могат да изучават вътрешността на Капитанския риф, като се придвижват по пещерните пасажи, които проникват към вътрешността, както и да изследват извън пещерите ерозирали участъци с оголени пластове.

Международен парк на мира Уотъртън

Международен парк на мира Уотъртън

Международен парк на мира Уотъртън - снимка Wikipedia

През 1932г. Националният парк Уотертън Лейкс е слят с Национален парк Глейшър (Монтана, Съединени Щати) (Waterton Glacier International Peace Park ), при което е създаден първият международен парк на мира в света. Той е разположен на границата между две страни и на територията му се разкриват невероятни гледки. Паркът е изключително богат на растителни видове и бозайници, както и на прерийна, горска и алпийска растителност и ледникови образувания. Международният парк на мира е със специфични климатични и физиогеографски особености и значителна научна стойност поради изобилието на представители на флората и фауната. Двата национални парка са първоначално обявени за защитени зони от страните, в чиято територия се намират, поради техните превъзходни планински пейзажи и високия им релеф, заледени земни форми и голямо разнообразие от диви растения и животни. Разположеният в западните Кордилери обект е с ключово значение в Северна Америка, в резултат от еволюцията на растителни съобщества и екологично значими комплекси, които не могат да бъдат наблюдавани никъде другаде по света. Растенията и животните, които са характерни за северозападното крайбрежие на Тихия океан, се разпростират към и по територията на континенталния главен вододел в парка. На изток прерийните съобщества са в непосредствена близост до планините. Международният парк обхваща притоците в горната част на речните басейни на три главни вододела, с които се оттича значително отличаваща се биомаса към океаните. Тук се е формирало значително струпване от разнообразни представители на флората и фауната, концентрирани върху много малка територия.

Posted in САЩ | Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , | Leave a comment

Световно наследство в Обединено кралство на Великобритания и Северна Ирландия

Обединено кралство на Великобритания и Северна Ирландия

Замъци и крепостни стени на крал Едуард в Гуинед (Уелс)

Замъци и крепостни стени на крал Едуард в Гуинед

Замъци и крепостни стени на крал Едуард в Гуинед - снимка Wikipedia

Замъците Бомарис и Харлех (Castles and Town Walls of King Edward in Gwynedd) /чийто архитектурен план е в по-голяма част дело на прочутия за времето си военен инженер Джеймс от Сейнт Джордж/ и укрепените комплекси на Карнарвън и Конви се намират в някогашното княжество Гуинед в Северен Уелс. Тези чудесно запазени монументи свидетелстват за предприетата колонизация и строителството на отбранителни структури при управлението на Едуард I /1272г. – 1307г./, като част от военната архитектура през този период. Четирите замъка в Бомарис, Конви, Карнарвън и Харлех, заедно с прилежащите им укрепени градове, са едни от най-добрите примери за европейска военна архитектура от края на тринадесети век и началото на четиринадесети век. Това е видно от тяхната завършеност, добре структурирано жилищно пространство и изключително разнообразните средновековни архитектурни форми.
Замъците са част от стилистично хомогенна група и са проектирани от главния архитект на Англия, който е и най-великият военен архитект от този период. Замъците Бомарис и Харлек представляват уникални артистични постижения, поради начина, по който са съчетани характерни за тринадесети век двойни стени при основната постройка, както и поради изяществото на пропорциите и изкусната зидарска работа.

Кралските дворци в древното княжество Гуинед са уникално доказателство за начина на строителство през Средновековието, тъй като детайлите по тази поръчка са подробно документирани. Книгата за отчети на Тейлър от Колвин /редактор / и История на кралските дела, Лондон 1963г. /The History of the Kings Work’s/ уточняват произхода на работниците, които са изпратени тук от всички региони на Англия, като описват използването на камъни от кариери при строителството. Те дават информация за начина, по който се финансира строежа и разкриват всекидневния живот на работниците и населението. По този начин те се превръщат в едни от основните документи, които дават сведения за средновековната история. Дворците и укрепленията в Гуинед са едни от най-добрите примери за средновековна военна архитектура в Европа. Тяхното строителство започва през 1283г., но в някои периоди е било възпрепятствано от размирици на територията на Уелс през 1294г., които продължават до 1330г. в Карнарвън и до 1331г. в Бомарис. Извършени са само минимални реконструкции и техният вид представя множество архитектурни форми, които са характерни за Средновековието, като подвижни мостове, укрепени порти, затвори, кули, редути, не носещи стени и др.

Замък и катедрала в Дърам (Англия)

Замък и катедрала в Дърам

Замък и катедрала в Дърам - снимка Wikipedia

Катедралата на Дърам (Durham Castle and Cathedral) е построена в края на единадесети и началото на дванадесети век, за да съхрани мощите на Св. Кътбърт, който е покръстител на Нортумбрия, и на преподобния Беде. Тя свидетелства за важното значение на ранната бенедиктинска монашеска общност и е най-големия и прекрасен образец на нормандската архитектура в Северна Англия. Новаторството, проявено при създаването на сводовете, предшества появата на готическата архитектура. В задната част на катедралата се намират замък и древна нормандска крепост, която е била резиденция на принцовете-епископи. Обектът се отличава с изключителна архитектура, в която са видни архитектурни иновации. Катедралата и замъка придават драматичен облик на полуострова и драматична красота на този обект. Той е значим, поради съхранените тленни останки на тримата светци и уникалните сведения за културата. Използван е непрекъснато през последните 1,000 години като място за религиозни служби, обучение, както и с жилищна цел. Обектът е политическо изражение на нормандското господство над подчинения народ и е един от най-ярките символи, напомнящи за завладяването на Великобритания от нормандците. Той е значим и поради археологическите останки, които са тясно свързани с историята на обекта, както и с културните и религиозни традиции и историческите спомени, свързани с тленните останки на Св. Кътбърт и преподобния Беде.
Катедралата в Дърам е най-големият и изящен монумент в нормандски стил, а изграждането на малкия параклис бележи повратна точка в еволюцията на скулптурата в римски стил през единадесети век. Въпреки че някои погрешно смятат, че катедралата в Дъръм е построена в готически стил /връзките между нея и църквите, построени в района на Ил Дьо Франс през деветнадесети век не са очевидни/, тази сграда, със смелия дизайн на своите сводове, представлява експериментален модел, който изпреварва времето си. Град Дърам напомня за покръстването на Нортумбрия и за скромния бенедиктински монашески живот.

Гигантска издигната пътека и крайбрежна ивица (Северна Ирландия)

Гигантска издигната пътека и крайбрежна ивица

Гигантска издигната пътека и крайбрежна ивица - снимка Wikipedia

Гигантската издигната пътека (Giant’s Causeway and Causeway Coast) се намира в подножието на стръмни базалтови скали по крайбрежната ивица в периферията на платото Антрим в Северна Ирландия. Пътеката е изградена от около 40,000 масивни стълба от черен базалт, които се издигат от морето. Тази красива гледка е пресъздадена в много легенди, като е дала вдъхновение за образите на много гиганти, които идват към Шотландия, пристъпвайки с големи крачки по морската повърхност. Геоложки изследвания на тези образувания, проведени през последните 300 години, допринасят значително за развитието на геологията и сходни на нея науки, като доказват, че този възхитителен пейзаж е образуван в резултат на вулканична активност, през периода на терциера, преди 50-60 милиона години.

Проломът Айрън бридж /железен мост/ (Англия)

Проломът Айрън бридж

Проломът Айрън бридж - снимка Wikipedia

Айрън бридж (Ironbridge Gorge) е известен по света като символ на Индустриалната революция. Обектът съдържа всички ресурси, които допринасят за прогреса и бързото развитие на този индустриален район през осемнадесети век, от рудници – до железопътни линии. В близост е разположена доменната пещ на Коулбрукдейл, която е построена през 1708г. и напомня за откритието, че е възможна фабричната обработка на кокс. Мостът при Айрън бридж е първият в света мост, конструиран от желязо. Той оказва значително влияние върху последващи развития в областта на техниката и архитектурата. Обектът на ЮНЕСКО Пролом Айрън бридж покрива площ от 5,5 кв.км. /550 хектара/ и се намира в Телфорт, графство Шрофшир, на около 50км северозападно от Бирмингам. Индустриалната революция започва тук през осемнадесети век, преди да обхване други краища на света, водейки до едни от най-големите промени в човешката история. Обектът включва дългата пет километра стръмна и богата на минерали долина Северн, намираща се на запад, непосредствено до Айрън бридж и надолу по течението на Колпорт, заедно с две по-малки речни долини, които се простират на север към Коулбрукдейл и Мадли. Айрън бридж дава важни сведения за произхода на Индустриалната революция и също съдържа богати сведения за останките от този период, когато местността е била обект на международно влияние от страна на артисти, инженери и писатели. Обектът съдържа множество останки от мини, фабрики, работилници, леарни, жилища на фабриканти и работници, обществени сгради, инфраструктурната и транспортна система, заедно с традиционния облик на местността и намиращите се тук горски площи. В допълнение е налична обстойна колекция от артефакти и архиви, свързани с историческите фигури, процеси и сведения за местната продукция, които подсилват значимостта на този район. Днес тук живее и работи общност от около 4000 души. Редица организации се грижат за популяризирането и достъпа до историческите обекти. В тази местност пет обекта са с особено значение:
1. Коулбрукдейл – това е мястото, където през 1709г. квакера Ейбрахам Дарби I разработва техника за производство на кокс, която поставя началото на революционни методи за обработване на желязо. В Коулбрукдейл все още могат да бъдат видяни множество жилищни постройки, складове и обществени сгради, построени през осемнадесети и деветнадесети век;
2. Айрън бридж – името на тази местност произхожда от известния Айрън бридж, издигнат през 1779г. от Ейбрахам Дарби III. В източната част на Айрън бридж се открояват останките на две доменни пещи от осемнадесети век и пещите Бедлан, построени през 1757г;
3. Долина Хей Брук – на юг от Медли се намира голям открит музей, който съдържа останките на доменни пещи;
4. Джакфийлд – тази малка общност на южния бряг на река Северн произвежда важна продукция за корабоплаването, извличането на каменни въглища, производството на глина и направата на декоративни керемиди;
5. Колпорт – разположен е в източната част на обекта, на северния бряг на река Северн. Индустриализацията обхваща Колпорт чак в края на осемнадесети век.

Доменната пещ е шедьовър на човешкия творчески гений, какъвто е Айрън бридж, построен по чертежите на архитект Томас Фарнолс Притчард. Местността Айрън бридж е чудесен пример за развитието на индустриалния район във време, близко до нашето съвремие.
Минните находища, индустриалните предприятия, работническите квартали, транспортните мрежи и металопреработващите предприятия са в достатъчно добре запазено състояние, чийто образователен потенциал е значителен. Айрън бридж е посещаван от над 600,000 туристи годишно и е световен символ на Индустриалната революция.

Сейнт Килда

Сейнт Килда

Сейнт Килда - снимка Wikipedia

Сейнт Килда (St Kilda) е вулканичен архипелаг, с неговите възхитителни пейзажи, се намира не далеч от крайбрежната ивица на Хебридските острови и включва островите Хирта, Дънди, Соей и Боререй. Тук се намират едни от най-високите стръмни скали в Европа, които са обитавани от големи колонии редки и застрашени от изчезване птичи видове, особено кайри и рибояди. От 1930г. архипелагът не е обитаван от хора, но на територията му се откриват останки, които свидетелстват за по-ранното му населяване в продължение на четири хиляди години, при екстремни климатични условия, които са характерни за Хебридите. Следите от човешко присъствие включват стари обработваеми поля, изградени от камък обори и традиционни високопланински каменни къщи. Те дават представа за живота на местното население, което е подсигурявало прехраната си с птичи продукти, земеделие и овцевъдство.

Стоунхендж, Ейвбъри и прилежащи археологически обекти (Англия)

Стоунхендж

Стоунхендж - снимка Wikipedia

Стоунхендж и Ейвбъри (Stonehenge, Avebury and Associated Sites) в Уилдшир са измежду най-известните комплекси от мегалити в света. Двете светилища се състоят от разположени в кръгове менхири /масивни побити камъни/, групирани във форми, чието астрономическо значение все още се изследва. Тези свети места и разположените в близост неолитни обекти са уникални свидетелства за праисторически цивилизации. Обектът обхваща две местности с варовикови почви в южна Великобритания, където са разположени обекти от неолитната и бронзовата епоха, церемониални погребални монументи и свързани с тях структури. Във всяка местност се наблюдава основен обръч от камъни и много други монументи. Стоунхендж съдържа най-голямата концентрация от могили във Великобритания. Обектът обхваща едни от най-внушителните праисторически монументи, поради сложната подредба на концентричния план и архитектурния дизайн, размера на мегалитите, формата на камъните и прецизността, с която са изградени композициите.

Ейвбъри

Ейвбъри - снимка Wikipedia

При Ейвбъри се намират едни от най-големите праисторически каменни обръчи в света, а Силвбъри хил е най-голямата праисторическа могила в Европа. Тези монументи демонстрират изключителни технически умения, които са приложени за създаване на шедьоври на мегалитната архитектура. Изключително голям брой праисторически монументи, включени в Списъка на ЮНЕСКО, съдържат селища, гробищни паркове и масивни конструкции от глина и камъни. Днес те представляват комплекси, които са уникални с техните специфични характеристики. Тези комплекси са били с голямо значение за своите създатели, което проличава от усилията и времето, вложени в тяхното създаване. Обектите дават представа за погребалните и церемониални практики от този период и са свидетелство за технологичното развитие, познанията в сферата на астрономията и архитектурните постижения на тази древна цивилизация. В
нимателното определяне на възрастта на монументите, като се проучва природната среда и околния пейзаж, повишава познанията за неолитната и бронзовата епоха.

Монументите в Стоунхендж, Ейвбъри и прилежащите местности са изражение на изключителна креативност и технологичните постижения от праисторическото време.
Като архитектурна конструкция, Стоунхендж е най-сложният праисторически каменен обръч в света. Той остава ненадминат с особеностите на оформлението и уникалната техника, която е приложена за направата му. Използвани са огромни хоризонтални каменни трегери, покриващи външните пръстени и трилитони, свързани чрез внимателно оформени сглобки.
Обектът е известен още с това, че са използвани два различни вида камъни /сини камъни и сарсен/, с внушителността на техния размер /сред тях най-тежкият е около 40 тона/ и изминатото разстояние, за да бъдат транспортирани /над 240 км/. Мащабите на някои от околните монументи също са забележителни: Стоунхендж и водещата към него алея са с дължина около 3 км., а Дърингтън Уолс е най-голямата известна праисторическа архитектурна структура във Великобритания, с диаметър около 500м, разкриващ способността на праисторическите хора да планират, проектират и конструират сложни обекти с огромни размери.
Ейвбъри е най-старата праисторическа каменна окръжност в света. Обграждащата архитектурна структура се състои от огромен насип и изкоп, разпростиращ се на 1.3 км в окръжност, във вътрешността на която са разположени 180 изправени неоформени каменни монументи, образуващи един голям външен пръстен и два малки вътрешни.
Изградени от паралелно изправени камъни, Уест Кенет и Бекхамптън авеню са разположени при основните два от четирите входа в обекта и все още го свързват с другите монументи в околността. Друг отличаващ се монумент е Силбъри Хил, представляващ най-голямата погребална могила в Европа. Изграден около 2400г. пр.Хр., той се издига на 39.5м височина и съдържа около половин милион тона варовик. Целта на създаването на този внушителен, изкусно построен монумент остава неустановена.
Този обект от Световното наследство на ЮНЕСКО е изключителен пример за развитието при конструирането на монументи и за продължителното използване и оформяне на природната среда, от началото на неолитната до бронзовата епоха. Монументите и облика на ландшафта са с наложило се влияние върху архитекти, творци, историци и археолози, като все още съдържат огромен потенциал за бъдещо изследване.
Мегалитите и монументите с форма на пръстени, включени като обект от Световното наследство, са демонстрация за начина на оформяне на ландшафта и създаването на монументални постройки за около 2000 години от 3700г.пр.Хр. Това се е отразило значително, налагайки силно влияние върху тези две области от човешката дейност.
От дванадесети век, когато хроникьорите Хенри Хънтингтън и Джефри Монмаут описват Стоунхендж като едно от чудесата на света, обектите Стоунхендж и Ейвбъри предизвикват вълнуващо любопитство и стават обект на много спекулации. Още от ранните изследвания на Джон Обри, Иниго Джоунс и Уилям Стъкли, те оказват силно влияние върху архитекти, археолози, творци и историци. Двете части на този обект от Световното наследство предоставят великолепна възможност за бъдещи изследвания. В наши дни някои хора възприемат този обект, като свързан със свръхестествено въздействие.
Комплексът с монументите Стоунхендж и Ейвбъри позволява изключително вникване в погребалните и церемониални практики, които са характерни за Великобритания през неолитната и бронзовата епоха. В съчетание с тяхната среда и прилежащи местности, те образуват неповторим ландшафт.
Проектирането, разположението и обвързаността на монументите и местностите разкриват данни за богато и добре организирано праисторическо общество, способно да наложи своите идеи върху околната среда. Впечатляващ пример е подравняването на Стоунхендж Авеню /вероятно с предназначение на път за шествия/ и каменната окръжност на Стоунхендж, проектирана по ос, според слънцето при лятното слънцестоене и зимното слънцестоене, разкриващо техния церемониален и астрономически характер. В Ейвбъри допълнителни доказателства за това са дължината и големината на някои от характерните особености на Уест Кенет Авеню, което свързва монолитната архитектурна структура със светилището, отстоящо на 2км.
Добри свидетелства за променящата се погребална култура могат да бъдат изведени от начина на използване на Стоунхендж като гробищен парк, както и от най-големият познат колективен гроб с каменни камери от периода на неолита, находящ се в южна Англия. Тук могат да бъдат видени стотици други погребални местности, разкриващи развитието на погребалните ритуали.
Държавата предлага да се преобразува краткото обобщено описание по следния начин:
Стоунхендж, Ейвбъри и прилежащите археологически обекти, включени в списъка на ЮНЕСКО, са с интернационално значение, поради намиращите се там комплекси със забележителни праисторически монументи. В архитектурно отношение Стоунхендж е най-сложният каменен обръч в света, докато Ейвбъри е най-големият на земята. Заедно с взаимосвързаните монументи и обграждащата ги природа те помагат за разбирането на ритуалите и погребалните практики от неолита и бронзовата епоха. Те представят начините, по които е протичало изграждането и използването на монументи за период от 2000 години между около 3700г и 1600г.пр.Хр. Поради това те представляват уникално олицетворение на нашето културно наследство.

Кралски парк в Стъдли, руини на абатство Фонтен (Англия)

Кралски парк в Стъдли

Кралски парк в Стъдли - снимка Wikipedia

Около цистерианското абатство Фонтен и зъмъка Фонтен Хол в Йоркшир се е оформил впечатляващ пейзаж. Озеленените площи, градините, канала, плантациите от деветнадесети век и алеите, както и неоготическият замък, разположен в кралския парк Стъдли, допринасят за голямата стойност на този обект.
Кралският парк Стъдли (Studley Royal Park including the Ruins of Fountains Abbey), заедно с руините на абатство Фонтен съчетават в едно хармонично цяло сгради, градини и паркови площи, изградени и оформени за период от 800 години. Всеки един компонент е значим сам по себе си. Те са част от един пейзаж с хармоничен облик, който се отличава със своята голяма стойност и красота. Неговите основни компоненти са:
Кралски парк Стъдли – той е една от малкото прекрасни „зелени градини” от осемнадесети век, която се е съхранила до голяма степен в своя първоначален вид. Смята се, че това е една от най-забележителните водни градини в Англия. Обликът на градината е забележителен пример за развитието на английския стил при оформянето на градински площи, който е характерен за осемнадесети век и оказва влияние върху останалата част от Европа. Градината съдържа канали, езерца, тревни площи, поредици от водопади, живи плетове, изящно оформени храмове и статуи. Планировката на градините е съобразена с естествения пейзаж, вместо да бъде наложен определен дизайн.

Руини на абатството Фонтен

Руини на абатството Фонтен - снимка Wikipedia

Руини на абатството Фонтен – те са едни от най-важните елементи в този парк и представляват забележителен завършек на главната алея, като са с голяма значимост сами по себе си. Това е една от малкото съхранили се цистериански сгради, построени през дванадесети век. Абатството Фонтен е изградено през 1132г. и скоро след това се превръща в един от най-големите и богати цистериански абатства във Великобритания, преди да спре да осъществява функциите си по нареждане на Хенри VIII (при предприетите от него действия за затваряне на манастирите през 1539г.) Скоро след това е частично разрушен.

Джакобийн Фонтен Хол – това е отличен пример за сграда от този период, частично изградена с камъни, взети от абатството. Сградата е с характерна фасада от епохата на кралица Елизабет и в околността й е създадена открита градина с оформен жив плет. Интериорът на залата е бил последователно приспособяван за различни функции, включително за съдилище.

Църква Света Мария – тя е забележителен пример за готическа архитектура от късния викториански период, създадена от един от основните му представители – Уилям Бърджис през 1871г. Счита се, че тя е едно от най-изящните му произведения. Постройката е значима сама по себе си и добре се вписва в облика на парка. Църковната сграда е една от двете църкви близнаци. И двете са проектирани от Бърджис и изградени от същите занаятчии.

Кралският парк Стъдли, заедно с руините на абатство Фонтен, дължи своя оригинален облик и поразителна красота на факта, че обектът е изграден в близост до най-големите средновековни руини във Великобритания. Неговите особености, заедно с планировката на водната градина, представляват шедьовър на човешкия творчески гений.
Обектът съчетава в едно хармонично цяло останките на най-богатото абатство в Англия, Джакобийн Фонтен Хол и миниатюрния неоготически шедьовър Света Мария, водни градини и паркове с елени.
Абатство Фонтен е символ на силното влияние, което оказва средновековната монашеска общност, както и на стремежа на европейските по-висши класи от осемнадесети век към богатство.

Дворец Блейнхайм (Англия)

Дворец Блейнхайм

Дворец Блейнхайм - снимка Wikipedia

Дворецът Блейнхайм (Blenheim Palace) е построен близо до Оксфорд и разположен в романтичен парк, създаден от известния градински дизайнер Браун. Дворецът е бил дарен на английският народ от първия дюк на Марлборо Джон Чърчил. Този подарък е направен в чест на неговата победа над френските и баварските войници в битката през 1704г. Дворецът е построен между 1705г. и 1722г. и се отличава с еклектичен стил и стремеж за завръщане към националните корени. Сградата му е отличен пример за принцова резиденция от осемнадесети век.
Дворецът Блейнхайм е включен в списъка за културно наследство на ЮНЕСКО през 1987г. поради качествата на неговата архитектура. Дизайнът и строителството на двореца поставят началото на един нов архитектурен стил. Добре оформените озеленени площи се възприемат като един изящен естествен Версай. Блейнхайм е изключителен пример, представящ работата на Джон Ванбръх и Никълъс Хоуксмоор, които са двама от най-забележителните английски архитекти. Блейнхайм е уникално архитектурно постижение, възвеличаващо триумфа на английските войски над френската армия. Блейнхайм и неговият парк оказват силно влияние върху развитието на английския романтизъм, който се отличава с еклектизъм, стремеж към преоткриване на националните корени и любов към природата. Създаден е от Джон Ванбръх, който променя течението на река Глайм, а в последствие Ланселот Браун създава две езера, които се считат за едни от най-добрите примери на натуралистичен дизайн. Дворецът и паркът са символи на противопоставянето срещу френските образци на класицизма и бележат началото на английския романтизъм. Влиянието на Блейнхайм върху архитектурата и пространственото оформление се усеща силно както в Англия, така и в чужбина през осемнадесети и деветнадесети век.

Дворец Блейнхайм е преди всичко дом на един от английските аристократи, който също така е бил германски принц на Свещената римска империя. Както резиденцията Вурцбург и замъците Августусбург и Фалкенлуст, Блейнхайм е типична европейска дворцова резиденция от осемнадесети век, категория която все още не е силно застъпена в Списъка на ЮНЕСКО.

Град Бат (Англия)

Град  Бат

Град Бат - снимка Wikipedia

Създаден от римляните като термален курорт, през Средновековието Бат (City of Bath) се превръща във важен център за индустрията, свързана с производство на вълна. През осемнадесети век, при управлението на Джордж III, той продължава да се развива като изискан град със сгради в неокласическия стил паладин, които са в много хармонично съответствие с римските бани.
Останките след римляните, особено храмът на Сулис Минерва и комплексът с бани /разположен около горещи извори в сърцето на града Аква Сулис, които са ключови за развитието на града/ са измежду най-известните и значими римски руини северно от Алпите. Те бележат началото на развитието на Бат като курортен град.
По времето на крал Джордж, обликът на града отразява амбициите на Джон Ууд Старши, Ралф Алън и Ричърд Наш да направят Бат един от най-красивите градове в Европа. Целта е да се постигне хармонично съчетание между архитектурата и природния пейзаж, за да се осигури удовлетворението на хората, които се лекуват в града.
Неокласическият стил на обществените сгради /като Залата за събрания/ се съчетава хармонично с монументалните комплекси и техните внушителни пропорции /представени са от Площада на кралицата, Кръглият площад и др./
Обликът на индивидуалните сгради от епохата на Английските крале Джордж I – IV е показателен за силното влияние на Андреа Паладио, а техният мащаб и организацията на пространството между сградите са свидетелство за успеха на архитекти като Томас Балдуин, Робърт Адам, Джон Уудс и Джон Алмър. Те заимстват идеи от Паладио в такава степен, че успяват да съградят цял град, разположен в падина по склонове и построен в местност с живописен пейзаж. Импозантните неокласически къщи на Бат са изградени от Паладио в полукръг, както и терасите и площадите, разположени по околните хълмове и в зелена долина. Архитектурата, градския дизайн и парковите пространства са съчетани по великолепен начин в този град. Отделните сгради се отличават със забележителна архитектура, като в същото време са част от цялостния облик на един градски пейзаж, който еволюира в продължение на един век по естествен и предвидим начин, съчетавайки частни и обществени сгради и пространства по начин, който отразява идеите на Паладио, осъществени чрез естествени, живописни похвати.
Качеството на архитектурата и градския дизайн в Бат, неговият цялостен вид и красивия облик на града са свидетелство за уменията и творческите способности на архитектите и утопистите от осемнадесети и деветнадесети век, които прилагат и развиват паладианизма в съответствие със специфичните особености на този термален курорт, както и съобразно естествената среда, сред която е изграден, и природните ресурси му / по-специално термалните извори и варовика/. Три исторически фигури – архитектът Джон Ууд Старши, предприемачът и собственик на каменоломна Ралф Алън и церемониал майсторът Ричард Бо Наш дават тласък, за да започне развитието на социалното, икономическо и физическо обновяване, в резултат на което градът е посещаван от значими социални и политически фигури от онзи период. Архитектите, които работят през следващия век не се ръководят от цялостен градски план и нямат покровител, но въпреки това те успяват да обединят отделните елементи в едно хармонично цяло, което е във великолепно съответствие с околния пейзаж и се отличава с голяма красота. Бат е пример за използване на нов модел планировка на улиците, различна от типичната за ренесансовите градове от периода петнадесети до седемнадесети век. Този нов модел цели постигането на живописни изгледи и форми, чрез специално замислено разположение на сградите и местоположението на градовете. Тези нови архитектурни решения оказват влияние върху останалата част на Европа, особено през деветнадесети век. Архитектурата на Бат е отражение на развитието през две велики епохи от човешката история – Римскта и управлението на кралете Джордж I-IV. Римските бани и комплекса от храмове, заедно с останките от древния град Аква Сулис, допринасят за опознаването, разбирането и оценяването на религиозните практики и социалната структура на римското общество. Преустройството на града през осемнадесети век включва уникална комбинация между забележителна градска архитектура и пространствено разпределение. Бат е пример за основните идеи, които са характерни за неокласическото общество през осемнадесети век, които са: проектиране на жилищни сгради с по-голям мащаб, хармонично съчетаване на градския облик с околната среда и създаване и обвързване на градските пространства, проектирани и развити по пример на Бат (който придобива голяма популярност с посещаемостта си като спа курорт. Въпреки че Бат постига най-големия си разцвет през римската епоха и периода на управлението от кралете Джордж I-IV, неговият облик е изражение на непрекъснатото му развитие през две хилядолетия.

Граници на римската империя

Граници на римската империя

Граници на римската империя - снимка Wikipedia

Римските лимеси (Frontiers of the Roman Empire) представят граничната линия на Римската империя през втори век сл. Хр. Тя се простира в продължение на повече от 5000 км от Атлантическия бряг на северна Британия през Европа до Черно море и оттам до Червено море и през Северна Африка до брега на Атлантически океан. Останките на лимеса днес се състоят от следи от стени, канавки, крепости, кули, наблюдателници и цивилни селища. Определени елементи на линията са открити, някои са възстановени, а много малко – разрушени. Двете части на лимеса в Германия имат дължина от 550 км от северозападната част на страната до Дунав на югоизток. 118-километровият Адрианов вал (Великобритания) е бил построен по заповед на император Адриан през 122 г. по периферията на провинция Британия. Това е впечатляващ пример за организация на военна зона и илюстрира отбранителните техники и геополитически стратегии на Древния Рим. Изграждането на Антониновия вал, 60-километрово отбранително съоръжение в Шотландия, е започнато от император Антонин Пий през 142 г. като защита срещу “варварите” от север. Той определя крайната точка на римския лимес.

Дворец Уестминстър, Уестминстърско абатство и църква Света Маргарет (Англия)

Уестминстърско абатство

Уестминстърско абатство - снимка Wikipedia

Уестминстърският дворец (Westminster Palace, Westminster Abbey and Saint Margaret’s Church) е изграден през 1840г. на мястото на значими средновековни руини и е чудесен пример за неоготическа архитектура. Този обект е с голяма историческа и символична значимост и обхваща малката средновековна църква Света Маргарет, построена в перпендикулярния готически стил, и Уестминстърското абатство, където от единадесети век биват коронясвани всички суверени.

Дворец Уестминстър

Дворец Уестминстър - снимка Wikipedia

Уестминстърският дворец, Уестминстърското абатство и църквата Света Маргарет представят историята на една от най-древните парламентарни монархии от нашето съвремие и развитието на парламентарните и конституционни модели и институции. Устминстърското абатство е израз на последователни етапи от развитието на английското изкуство през готическия период. Абатството е източник на вдъхновение за дейността на Бари и Пугин при изграждането на двореца Уестминстър. Той показва значимостта и величието на конституционната монархия и принципите на двукамарната парламентарна система, които са наложени през деветнадесети век. Дворецът е един от най-важните монументи, представящи неоготическата архитектура и е забележителен, цялостен и завършен пример за неоготически стил. Уестминстърската зала е един от най-значимите монументи, изградени в перпендикулярен стил и нейният впечатляващ покрив от дъбова дървесина е измежду най-големите постижения на средновековното строителство с дървен материал. Уестминстър е дворец, който става свидетел на едни от най-великите исторически събития, които са формиращи за английския народ и британската нация. Църквата Света Маргарет е очарователна постройка, изградена в перпендикулярен стил, в която все още заседава долната камара. Тя е интегрална част от целия комплекс. Уестминстърското абатство оказва влияние върху английската култура през средновековието и повлиява при строителството на Устминстърския дворец през периода на готическото възраждане през деветнадесети век. Абатството, дворецът и църквата представят по конкретен начин особеностите на парламентарната монархия в различни периоди от развитието си в продължение на девет века. Без значение дали посетителят разглежда кралските гробници на Чаптър Хаус, забележително просторната Уестминстърска зала, или камарата на лордовете, изкуството присъства навсякъде по един хармоничен начин, превръщайки тези обекти в своеобразен музей на историята на Обединеното кралство.

Катедрала Кентърбъри, абатство Св. Августин и църква Свети Мартин (Англия)

Катедрала Кентърбъри

Катедрала Кентърбъри - снимка Wikipedia

Кентърбъри (Canterbury Cathedral, St Augustine’s Abbey, and St Martin’s Church), в графство Кент, е бил седалището на духовния глава в англиканската църква. В продължение на почти пет века други важни монументи в Кентърбъри са семплата на вид църква Св. Мартин, която е най-старата църква в Англия, руините на абатство Св. Августин, напомнящи за ролята на светеца при покръстването на ептархията през 597г. и катедралата на Исус Христос, която по възхитителен начин съчетава римски и перпендикулярен готически стил, и където през 1170г. е убит архиепископ Томас Бекет. Църквата Св. Мартин, катедралата на Исус Христос и абатството на Св. Августин са едни от най-значимите свидетелства за историята на християнството във Великобритания. Повторното въвеждане на християнската религия в южна Англия от Св. Августин се осъществява в църквата Св. Мартин и води до покръстването на крал Етелберт. По времето, в което Кентърбъри се развива като седалище на англиканскта църква, последователно се прилагат специфични архитектурни решения като приспособяването на римски сгради и създаването на измазани с хоросан англо-саксонски сгради от тухли и камък. В Кентърбъри римският и готическият стил достигат своя разцвет. По времето на Св. Августин и монасите от Рим се появява ранната бенедиктинска монашеска общност. Бенедиктинското монашество се разпространява от Кентърбъри в цяла Великобритания и оказва силно влияние върху английското общество. Стаята за преписване на ръкописи в абатството е била един от най-големите центрове за създаване на книги и нейното влияние излиза извън границите на Кент и Нортумбрия. Нарастването на грамотността, образоваността и ерудицията в абатството превръщат Кентърбъри в един от най-важните средновековни центрове на познанието в страната.
Кентърбъри е важно средище за поклонение, в който са живели Св. Августин и други ранни светци. Неговото значение нараства след убийството и канонизирането на архиепископ Томас Бекет, чиито тленни останки се съхраняват в катедралата и привличат поклонници от цяла Европа. Богатството и влиянието на катедралата нараства през дванадесети век, когато голям брой поклонници правят дарения и спомагат за построяването на внушително допълнително крило в източната част, което се отличава със своите стъклописи, напречни нефове и реновирано вътрешно пространство за църковния хор, възстановено след пожара, избухнал през 1174г. Тези особености я превръщат в един от най-изящните примери за ранно готическо изкуство. Катедралата представя богата панорама от римско ранно и късно готическо изкуство и архитектура. Катедралата на Исус Христос и особено нейното източно крило е уникален шедьовър на изкуството. Красотата на нейната архитектура е обогатена чрез поставянето на най-голямата колекция от витражи във Великобритания. Влиянието на бенедиктинското абатство на Св. Августин е решаващо при същинския ренесанс в Англия. Абатството Св. Августин, църквата Св. Мартин и катедралата са тясно и директно обвързани с налагането на християнството в англо-саксонските кралства.

Остров Хендерсон (Ирландия)

Остров Хендерсън

Остров Хендерсън - снимка Wikipedia

Остров Хендерсън (Henderson Island) се намира в източния Тих океан и е един от малкото атоли в света, чиято природа се е съхранила в незасегнат вид. Неговото изолирано местоположение го превръща в първокласна научна лаборатория за изучаване динамиката на еволюционните процеси и видообразуването при тези острови. Островът е забележителен с това, че там се срещат десет растения и четири сухоземни птици, които са ендемични.

Лондонската кула (Англия)

Лондонската кула

Лондонската кула - снимка Wikipedia

Солидната Бяла кула е типичен представител за нормандска военна архитектура, която оказва влияние върху цялото кралство. Построена е от Уилям Завоевателя до река Темза, за да е в помощ за защитата на Лондон и да демонстрира мощта и силата на създателя си. Лондонската кула (Tower of London) е внушителна крепост, съхранила много исторически периоди и се е превърнала в символ на кралското семейство. Тя е издигната в близост до Бялата кула през 1066г.
Кулата е служила за защита и контрол на град Лондон. Тя е разположена на пътя за достъп до столицата и е своеобразен вход към нормандското кралство. Изградена на стратегическо място, на брега на река Темза, тя е много важен разграничител между мощта и силата на Лондон и величието на монархията. Тя изпълнява двойствена роля за защитата на града, като едновременно е отбранителна структура, пункт за снабдяване на гарнизона с хранителни провизии и от нея се осъществява контролът върху гражданите. До деветнадесети век кулата буквално се извисява над останалите постройки в околността.
Лондонската кула е израз на нормандската мощ и символизира повече от всяка друга структура значимостта на завладяването на Англия от нормандците през единадесети век. Тези събития помагат за създаването на по-близки връзки с Европа, оказват влияние върху английския език и култура и водят до създаването на една от най-мощните монархии в Европа. Бялата кула е най-добре съхранилият се крепостен замък в Европа, заедно с допълнително изградени структури от тринадесети и четиринадесети век, построени чрез използването на най-добрите за този период техники от военната архитектура. Те са апогей при прилагането на един сложен дизайн, прилаган при създаването на замъци, който възниква в Нормандия и се разпространява от нормандските земи до Англия и Уелс. Лондонската кула е пример за средновековен дворцов замък, който еволюира от единадесети до шестнадесети век. Допълнителните структури, построени от Хенри III и Едуард I, и особено изграждането на двореца във вътрешността на крепостта посредством иновативни техники превръща кулата в един от най-новаторските и влиятелни дворцови комплекси в Европа (през периода от началото на тринадесети до четиринадесети век). Структурите са се съхранили в голяма степен. Дворцови сгради са добавяни към комплекса до шестнадесети век, въпреки че малко от тях са се запазили. Съхраняването на дворцови постройки дава рядката възможност да се види живота на средновековните монарси, зад укрепените стени. Лондонската кула е един от малкото примери за постоянно развиващ се дворцов комплекс от Средновековието, който оказва влияние в страната и извън границите й. Продължителното използване на кулата от последователно управлявали монарси спомага за развитието на няколко ключови държавни институции. Техни много важни функции са свързани с националната защита, сеченето на монети и поддържането на архива. От края на тринадесети век кулата е едно от основните хранилища за официални документи и ценни вещи, които са притежание на кралското семейство. От седемнадесети век тук се съхраняват кралските ценности. Кулата е свидетел на едни от най-важните събития от европейската и британската история.
Счита се, че Бялата кула е една от най-важните сгради при завладяването на Англия от нормандците и символизира мощта и трайността на новия ред. През петнадесети век в тукашния затвор са държани Едуард IV и неговият по-малък брат, а по-късно, през шестнадесети век, четири английски кралици, три от които са екзекутирани в Зелената кула – Ан Болейн, Катрин Хауърд и Джейн Грей. Само Елизабет I успява да избяга, като в последствие оказва голям принос при формирането на събитията от английската история. Кулата също оказва влияние върху реформацията в Англия, тъй като католическите и протестантските затворници /тези, които оцеляват/ описват своите преживявания, като по този начин кулата добива популярност като място за екзекуции и мъчения. Лондонската кула е монументален символ на кралската власт и модел за изграждането на подобни структури от края на единадесети век насам. Много други са построени по нейно подобие от камък, например в Колчестър, Рочестър, Норуич и други.

Острови Гоф и Инаксесибъл (Ирландия)

Островите Гоф и Инаксесибъл

Островите Гоф и Инаксесибъл - снимка Wikipedia

Островите Гоф и Инаксесибъл (Gough and Inaccessible Islands) се намират в южния Атлантически океан и обхваща една от най-запазените островни и морски екосистеми, разположени в зона с хладен, умерен климат. Впечатляващите стръмни скали на острови Гоф и Инаксесибъл се издигат над океана, а сред съществуващите там животински видове няма такива, които са привнесени от хората. Те са убежище за една от най-големите колонии от морски птици в света. Остров Гоф е дом на два ендемични вида сухоземни птици – зеленокожка и овесарка, както и дванадесет ендемични вида растения. Остров Инаксесибъл е обитаван от два вида птици, осем растителни и поне десет безгръбначни вида, които са ендемични за острова.

Стар и нов град на Единбърг (Шотландия)

Единбърг

Единбърг - снимка Wikipedia

Единбърг (Old and New Towns of Edinburgh) е бил столица на Шотландия след петнадесети век. Той има две отличаващи се зони – Старият град, с характерните за него средновековни крепости, и неокласическият Нов град, чието развитие от осемнадесети век насам оказва голямо влияние върху европейското градоустройство. Хармоничното съществуване на тези две контрастиращи части на града, всяка от които с множество важни сгради, придава на градския пейзаж уникален облик. Контрастът между естествено разрасналия се средновековен Стар град и планирания Нов град, в стил Джордж I-IV, са съчетани в една ясна концепция за градска структура, която е уникална за Европа. Тези две градски части са свързани посредством виадукта Норт Бридж и насип, създаващи изключителен градски пейзаж. Старият град се простира по висок хребет от замъка, към ниската част, където е разположен дворецът Холирууд. Неговите структури наподобяват парцелите, владени от градски жители срещу данък, които са били разположени в Канонгейт, основан като “абатски шотландски град с общинско самоуправление, подвластен на абатство Холирууд”. Градските структури представят националната традиция при изграждането на високи и тесни къщи с дворове или парцели, разделени от тесни пътища. В съответствие с тази традиция са създадени някои от най-високите сгради в света от тази епоха. Старият град съдържа множество къщи на търговци и благородници от шестнадесети и седемнадесети век, като реновираното имение Гладстон Ланд, което се издига на шест етажа, и важни ранни обществени сгради, като катедралата Св. Гайлс. За Стария град са характерни съхранилата се и малко променена средновековна улична планировка, наподобяваща рибна кост с тесни, задънени улици, пасажи и вътрешни дворове, с достъп до Хай стрийт – най-широката и дълга улица в Стария град.
Новият град е изграден между 1767г. и 1890г., като комплекс от седем нови града, разположени върху ледникова долина на север от Стария град. За него е характерна необикновено голяма концентрация от планирани градски комплекси с фасади, облицовани в дялан камък, и първокласни неокласически сгради, свързани с работата на наложили се архитекти, включително Джон и Робърт Адам, Сър Уилям Чеймбърс и Уилям Плейфеър. Градският пейзаж съдържа и съчетава градини, които са проектирани така, че да може да се извлече максимална полза от топографията, като същевременно се образува обширна мрежа от частни и обществени открити пространства. Новият град обхваща множество големи зелени площи. Последователните планирани разширявания на новия град и високото качество на неговата архитектура налагат стандарти за територията на Шотландия и извън нея и оказват ключово влияние върху развитието на градската архитектура и градоустройството в Европа. Драматичният облик на топографията в стария град, в съчетание с планираното разпределение на сградите с важно значение, както в Стария, така и в Новия град, разкрива изключителни гледки и панорами. Обновяването и съживяването на стария град в края на деветнадесети век и заимстването на отличителен баронски стил при построяването на градски сгради повлиява върху създаването на мерки за съхраняване на градския пейзаж. В Единбург са се съхранили по-голяма част от значимите сгради, като са се запазили в по-добро състояние отколкото други ценни сгради, находящи се в други исторически градове. Последователни разширявания на новия град оказват решаващо влияние върху развитието на градоустройството в цяла Европа, в периода между осемнадесети и деветнадесети век. Старият и новият град отразяват важни промени в европейското градоустройство – от затворения тип защитени крепостни средновековни градове с кралски дворци и абатства, заедно с естествено развиващите се селища с имоти, ползвани срещу данък – до появата на планираното градоустройство през периода на Просвещението, което може да се види в Новия град, и преоткриването и възраждането на Стария град с прилагането на отличителния баронски стил в архитектурата и в градски условия.

Морски Гринуич (Англия)

Морски Гринуич

Морски Гринуич - снимка Wikipedia

Комплексът от сгради в Гринуич (Maritime Greenwich), в периферията на Лондон, и паркът, в който са разположени, се превръщат в символ на артистичните и научни постижения през седемнадесети и осемнадесети век. Куинс Хаус /от Иниго Джоунс/ е първата сграда в Англия, построена в стил паладин, докато комплексът, в който доскоро се помещава Ройъл Нейвъл Колидж, е проектиран от Кристофър Врен. Паркът, който е създаден по оригиналния проект на Андре ле Нотр съдържа старата кралска обсерватория, която е създадена от Врен и учения Робърт Хуук. Комплексът от седемнадесети век Куинс Хаус е част от кралския дворец в Гринуич и е симетрично разположен по река Темза, заедно с дворцовият бароков комплекс на кралската болница за моряци и кралската обсерватория. Тя е основана през 1675г. и е разположена в Роял парк, създаден през 1660г. Кралската болница е покровителствана от кралското семейство в продължение на два века и представлява връхна точка в работата на архитектите Иниго Джоунс и Кристофър Врен и отразява в по-широк план постиженията на европейската архитектура във важен период за нейното развитие. Град Гринуич се разраства в близост до портите на кралския дворец и със своите вили и представителни тераси с хоросанова мазилка, разположени около църквата Свети Алфидж на Николас Хоксмур остават на заден план като фон за комплекса.

Като първата сграда в стил паладин Куинс Хаус вдъхновява построяването на класически къщи и вили в цялата страна в продължение на два века, след като е издигната. Кралската болница е проектирана и построена за период от няколко десетилетия от Кристофър Врен и други утвърдили се архитекти. Тя е един от най-забележителните барокови комплекси в Англия. Роял парк е шедьовър, при чието създаване е използван симетричен дизайн върху неравен терен. Кралската обсерватория дава своя принос за науката, чрез точното измерване на движението на Земята, като в същото време допринася за развитието на навигацията в световен план. Обсерваторията е мястото от където започва разпределението на часовите зони и измерването на географските дължини по света. Частните и обществени сгради, както и Роял парк в Гринуич оформят изключителен ансамбъл, който свидетелства за артистичните и творчески постижения на хората. Морски Гринуич е свидетел на развитието на европейската архитектура в една важна фаза от нейната еволюция, като в същото време оказва влияние върху тенденциите в архитектурата при следващите поколения. Паркът е пример за взаимодействието между човека и природата пред период от два века. Дворецът, Ройъл Нейвъл Колидж и Роял парк дават представа за силата и влиянието на короната през седемнадесети и осемнадесети век.

Неолитен паметник в Оркни (Шотландия)

Неолитен паметник в Оркни

Неолитен паметник в Оркни - снимка Wikipedia

Комплексът от монолитни монументи на остров Оркни (Heart of Neolithic Orkney) се състои от голяма гробна камера /Маес Хоув/, два церемониални каменни обръча /Kамъните на Стенес и Pръстенът на Бродгар/, както и селище /Скара Брае/. Тук се намират и редица неизследвани церемониални погребални обекти и селища. Този комплекс представя един крупен праисторически културен ландшафт, който дава сведения за живота преди пет хиляди години на този отдалечен архипелаг в северната периферия на Шотландия. Монументите в Оркни датират от 3000 до 2000г.пр.Хр. и са забележително свидетелство за културните постижения на хората в Северна Европа по времето на неолита.

Индустриална местност Блаенавон (Ирландия)

Индустриална местност Блаенавон

Индустриална местност Блаенавон - снимка Wikipedia

Местността около Блаенавон (Blaenavon Industrial Landscape) свидетелства за водещата роля на южен Уелс, като главният производител на желязо и каменни въглища в света през деветнадесети век. Тук са съхранени всички важни елементи от производствения комплекс – мини с руда и каменни въглища, каменоломни, примитивна железопътна система, пещи, работнически домове и инфраструктурата на общността. Ландшафтът на Блаенавон разкрива социално-икономическата структура на индустрията през деветнадесети век. Компонентите на индустриалния комплекс са изключително завършен пример за индустриален пейзаж от деветнадесети век.

Исторически град Сент Джордж и прилежащи крепости, Бермуди (Великобритания )

Исторически град Сент Джордж и прилежащи крепости

Исторически град Сент Джордж и прилежащи крепости - снимка Wikipedia

Град Сент Джордж (Historic Town of St George and Related Fortifications, Bermuda) е основан през 1612г. и представлява забележителен пример за най-ранните английски селища от градски тип в Новия свят. Прилежащите му крепости илюстрират ярко развитието на английската военна архитектура от седемнадесети до двадесети век, която е пригодена така, че да удовлетворява нуждите на артилерията. Историческият град Сент Джордж и прилежащите му крепости са забележителен пример за непрекъснато населяван укрепен колониален град, датиращ от началото на седемнадесети век. Той е най-старият английски град в Новия свят.

Долина на река Дервент

Долината на река Дервент

Долината на река Дервент - снимка Wikipedia

Долината на река Дервент (Derwent Valley Mills) в централна Англия обхваща комплекс от фабрики за памук, построени през осемнадесети и деветнадесети век, както и индустриален ландшафт, който представлява голям интерес за историята на технологиите. В своя модерен вид фабриките възникват в Кронфорд, където изобретенията на Ричард Аркрайт се използват за мащабно индустриално производство. Къщите на работниците, трудили се в тези фабрики, са се съхранили непокътнати и са свидетелство за социално-икономическото развитие в този район. В долината на река Дервент се заражда модерното фабрично производство при изграждането на нов тип сгради, които са пригодени, така че в тях да се използват новаторски технологии за предене на памук, разработени от Алкрайт в началото на деветнадесети век. В тази долина за първи път в един селски пейзаж се внедрява широкомащабно индустриално производство. Необходимостта да се осигурят жилищни условия и други удобства за нуждите на работниците и управленския екип, води до създаването на първите модерни индустриални градове.

Дорсет и крайбрежие на Източен Девон (Англия)

Дорсет и крайбрежие на Източен Девон

Дорсет и крайбрежие на Източен Девон - снимка Wikipedia

Оголените пластове на стръмните скали по крайбрежната ивица на Дорсет и Източен Девон (Dorset and East Devon Coast) представят почти непрекъсната поредица от скални образувания, датиращи от мезозойската ера, обхващаща около 185 милиона години от историята на Земята. Намерените тук вкаменелости, както и релефа с характерните му геоморфологични образувания допринасят за развитието на геоложките науки повече от триста години. Оголванията на пластове в този обект представят скални образувания от триаския, юрския и кредния период. Обектът обхваща редица местности с фосили, които са значими в международен план. Тук са намерени фосили от гръбначни и безгръбначни видове, както морски, така и сухоземни. Те се явяват добре запазени и разнообразни свидетелства за живота през мезозойската ера.

Ню Ланарк (Шотландия)

Ню Ланарк

Ню Ланарк - снимка Wikipedia

Ню Ланарк (New Lanark) е малко село от осемнадесети век, разположено сред несравнимата шотландска природа, в местност, където филантропът и утопист идеалист Робърт Оуен създава образец за индустриална общност в началото на деветнадесети век. Внушителните сгради на фабриките за обработка на памук, просторните и добре проектирани работнически къщи и внушителния образователен институт и училището все още свидетелстват за хуманизма но Оуен.
Когато новият метод на Оуен за фабрично производство, разработен, за да се приложи в текстилната промишленост, бива внедрен в Ню Ланарк, се отчита необходимостта от жилища и други удобства, за да бъдат устроени работниците и мениджърите. На това място Робърт Оуен създава модела за индустриална общност, който се разпространява по целия свят през деветнадесети и двадесети век. В Ню Ланарк са изградени не само добре проектирани и обзаведени жилища за работниците, но също и обществени сгради, които целят удовлетворяването на техните духовни и физически нужди. Името на Ню Ланарк се свързва с това на Робърт Оуен и неговата социална философия по отношение на идеи, насочени към съвременно образование, реформа на индустриалното производство, хуманно отношение към работниците, международно сътрудничество и създаване на градове-градини, които също оказват силно влияние върху общественото развитие от деветнадесети век насам.

Солтейр (Англия)

Солтейр

Солтейр - снимка Wikipedia

Солтейр (Saltaire), в Западен Йоркшир, е добре запазено и цялостно индустриално селище от втората половина на деветнадесети век. Неговите текстилни фабрики, обществени сгради и жилища за работниците са построени в хармоничен стил и в съответствие с високи архитектурни стандарти. Градоустройственият план се е съхранил в първоначалния си вид и оставя впечатление за наложил се викториански филантропски патернализъм. Солтейр е изключителен пример за индустриален град, чийто градоустройствен план оказва много голямо влияние при развитието на движението, подкрепящо идеята за изграждане на градове-градини. Архитектурата и градоустройствения план на Солтейр отразяват филантропския патернализъм, характерен за средата на деветнадесети век, както и важната роля, която изиграва текстилната индустрия в социално-икономическото развитие.

Кралски ботанически градини, Кю (Англия)

Кралски ботанически градини, Кю

Кралски ботанически градини, Кю - снимка Wikipedia

Тези исторически градини в Кю (Royal Botanic Gardens, Kew) със специално парково оформление съдържат елементи, характерни за важни периоди от историята на градинското изкуство от осемнадесети до двадесети век. Градините съдържат ботанически колекции /вкаменелости на растения, живи растителни видове и архивни документи/, които са значително обогатени през вековете. От създаването си през 1759г., градините непрекъснато дават своя принос за изучаването на растителното разнообразие. От осемнадесети век насам ботаническите градини в Кю са били тясно свързани с научния и икономическия обмен в областта на ботаниката по света. Изражение на това е голямото разнообразие от колекции в градините. За особеностите на ландшафта и архитектурата в градинските пространства е характерно значително артистично влияние, както по отношение представянето на растителни видове от Европа, така и от по-далечни райони. Градините в Кю имат значителен принос за развитието на много научни дисциплини, особено на ботаниката и екологията. Градините със специално парково оформление, както и с различни структури, са създадени от известни творци като Чалз Бриджман, Уилиям Кент, Ланселот Браун и Уилям Чеймбърс. Те са отражение на зараждащи се движения, които по-късно придобиват световна значимост.

Ливърпул – морски и търговски град (Англия)

Ливърпул

Ливърпул - снимка Wikipedia

Шест зони от историческия център и доковете на морския търговски град Ливърпул (Liverpool – Maritime Mercantile City) свидетелстват за развитието на един от основните търговски центрове от осемнадесети и деветнадесети век. Ливърпул изиграва важна роля за разрастването на Британската империя и се превръща в главно пристанище за масовото движение на хора, например на роби и емигранти от Северна Европа към Америка. Ливърпул е пионер в разработването на модерна технология за пристанищата, транспортни системи и управление на пристанищата. Включените в списъка на ЮНЕСКО зони съдържат множество важни търговски, граждански и административни сгради, включително културния център Сейнт Джордж. Като основен търговски център Ливърпул създава новаторски технологии и методи за изграждането и управлението на пристанища. Така той допринася за създаването на международни търговски мрежи из цялата Британска общност. Градът и пристанището са изключително доказателство за развитието на морската търговска култура през осемнадесети и деветнадесети век, която допринася за създаването на британската империя. Той е център на търговията с роби до нейното премахване през 1807г. Ливърпул е чудесен пример за световно търговско пристанище, което представя ранните фази от развитието на световната търговия и създаването на културни връзки в Британската империя.

Промишлен район Корнуол и Западен Девон

Промишлен район Корнуол и Западен Девон

Промишлен район Корнуол и Западен Девон - снимка Wikipedia

Голяма част от пейзажа на Корнуол и Западен Девон (Cornwall and West Devon Mining Landscape), е променена през осемнадесети и началото на деветнадесети век в резултат от много бързото развитие при експлоатацията на мините, от които се добива мед и калай. Дълбоките подземни мини, машинните зали, леярните, новите градове, дребната селска собственост, пристанищата и свързаните с тях индустрии, отразяват навлизането на множество нововъведения, които в началото на деветнадесети век позволяват на региона да произведе две трети от световните доставки на мед. Значителните по мащаб останки са свидетелство за приноса, който дават Корнуол и Западен Девон за индустриалната революция в западната част на Великобритания и за огромното влияние, което има региона върху световния минодобив. Технологиите в Корнуол, представени от машини, машинни зали и съоръжения за минодобив се прилагат по цял свят. Корнуол и Западен Девон се намират в центъра на област, от която бързо се разпространяват съоръженията за минодобив.

Понтсисилте: акведукт и канал

Понтсисилте: акведукт и канал

Понтсисилте: акведукт и канал - снимка Wikipedia

Този обект с акведукт и канал (Pontcysyllte Aqueduct and Canal) се намира в североизточен Уелс и е с дължина 18 км, което го нарежда сред големите постижения на гражданското инженерство от периода на Индустриалната революция. Строителната дейност по изграждането му завършва в началото на деветнадесети век. Каналът се разпростира върху географски местности с неблагоприятен терен и при построяването му са били необходими важни и находчиви инженерни решения, особено като се има предвид, че при направата му не са използвани шлюзове. Акведуктът Понтсисилте е иновативен шедьовър на инженерната дейност, а монументалната архитектура с метални конструкции е разработена от прочутия инженер Томас Телфорд. Използването както на отливки, така и на ковано желязо в акведукта, позволява създаването на конструкция с извивки, която е лека и здрава. Така е постигнат цялостен ефект, при което огромната маса е същевременно и елегантна. Съоръжението е добавено като шедьовър на творческия гений, отличаващ се и като забележителен синтез от опит, който е постигнат в Европа. Обектът е познат и като новаторски ансамбъл, който вдъхновява много други проекти по цял свят.
Каналът е забележителен пример за конструиран с инженерни познания воден път, преминаващ през труден географски терен и изграден в края на осемнадесети и началото на деветнадесети век. Построяването му е изисквало множество смело замислени инженерни решения. Акведуктът е шедьовър, създаден от Томас Телфорд и е конструиран чрез приложение на метални сводове, поддържани от високи и тънки иззидани подпори.
Акведукт и каналът в този обект са изключителни ранни примери за проявено новаторство по времето на Индустриалната революция във Великобритания, които правят възможно решителното развитие на транспортните възможности там. Те се явяват като свидетелство за изключително важен интернационален обмен и влияние в областта на вътрешните водни пътища, инженерството, териториалното планиране и приложението на желязото при строителния дизайн.
Акведуктът е изключително иновативна инженерна структура с голям мащаб. Това е първият велик шедьовър на Телфорд и изгражда основата на неговата изключителна международно призната репутация. Конструкцията е уникално за времето си доказателство за продуктивните възможности на желязообработващата индустрия във Великобритания.
Интензивното строителство на канали във Великобритания, от втората половина на осемнадесети век нататък, и това на канала, е показателно за важния обмен на технологичен опит и значителния прогрес при дизайна и конструирането на изкуствени водни пътища.
Този канал и неговите инженерни структури са свидетелство за решителен етап от развитието на тежкия товарен транспорт, за да се достигне в бъдеще до Индустриалната революция. Те са изключително доказателство за новите възможности в областта на техниката и монументалното строителство.

Интегритет и автентичност

Интегритетът на водния път се поддържа от хидравлични и инженерни структури, които са запазени в първоначалния им вид. Обаче старите укрепващи насипи от натрошен камък създават значителни проблеми за стабилността, както и с водопропускливостта, най-вече през втората половина на двадесети век. Ремонтните дейности включват технически решения (които са различни от простите първоначални баластри), както за структурната устойчивост, така и за водопропускливостта: бетон, геотекстил и др. Като особеност, показваща интегритета, тези допълнения правят възможно поддържането на хидравличните операции по водния път и съхраняването на всички морфологични характеристики. Цялостният облик на ландшафта и буферната зона на обекта допринасят за стойността му. Обектът притежава всички необходими елементи, разкриващи интегритета и стойността му като основен исторически канал от периода на Индустриалната революция. Няколкото структурни промени, които са приложени при двата големи акведукта, се смятат за незначителни и допринасят за поддържане на обекта, така че да е използваем. Подмяната на материалите е ограничена. През двадесети век при поправките по зидарията не винаги се използват същия вид камъни. Сградите, свързани с канала, и тяхното естествено обкръжение на повечето места е с голяма степен на автентичност.

Управление и условия за съхранение

Техническото управление, свързано с монументите на британските водни пътища, е задоволително. Планът за управление е на добро ниво; в него ясно са посочени начините за съхранение, но трябва да бъде допълнен със структурирани предложения за запазването на буферната зона, както и да се състави план за повишаване на туристическия поток и представяне на местността.

Posted in Великобритания | Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , | Leave a comment